Върхът

Върхът към който се изкачвам от толкова години вече... 
Върхът – високият и стръмен...Върхът непостижим...Върхът. 

 Защо така ме съблазнява...Не помня от кога... От някога. 
И аз все още се катеря...Но никога не ще го стигна. 

 В това затворено пространство животът ми почти изтече
 в импулс от Някога към Никога. От Минало към Невъзможност... 

 Под мен останаха скалите, потънали в мъгла...И ето! 
Най-после слънце... Но на залез...И ниско долу....Ниско долу.

 И ето го върхът...Нима?.. Нима съм го достигнал вече? 
Наистина над мен – небе! Небе...Небе... И нищо друго. 

 О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре...

Недялко Йорданов

Светът е хубав, светът е чудесен!

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!

Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!

Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен...

Недялко Йорданов

"Има хора, които ме имат за близък,
а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях.
Има хора, които пък бягат от мен,но няма да ги гоня.
Да си досаден е срамно.
Бягам.
Има хора, които обичам, а те се променят
и стават хора, които не бих обикнал.
Обаче аз ги обичам.
Има хора, на които мога да простя.
Не веднага, но пък бих им простил какво ли не.
Има хора, до които и да търся не намирам път.
Хора, които оставям за друг път.
Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.
Има и такива ,които просто обичам.
Има други, които ме озадачават.
Другите- обичам повече от себе си.
И са най-близките ми хора.
Има хора, чието огромно значение откривам,
когато вече ги няма.
Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни.
Не зная защо. Виждам ги как си отиват,
без да сме разменили телефони дори,
губя дирите им, но нямам усещането,
че са напуснали завинаги.
Нещо ни предстои.
А аз оставам да разбера каква е нашата история.
Понякога чакам завинаги.
Има хора, с които историята ни вече се е случила.
И други, с които предстои.
Научих, че не е задължително
една история да може да бъде разказана.
По-добрите истории, впрочем, са неописуеми.
Сигурно е същото с хората.
Има хора, които бих искал да срещна.
Да целуна.
Да позная.
Да отделя и сложа в рамка."


Публикувано от блогър - Солунска 16

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
 бих продавал ... познайте какво? 
- Надежда! Надежда за всички. 

 "Купете! С отстъпка за вас! 
Всеки трябва надежда да има!" 
И на всеки бих давал аз, 
колкото трябва за трима. 

 А на тоз, който няма пари 
и само отвънка поглежда, 
бих му дал, без да плаща дори, 
всичката своя надежда.

Джани Родари

рЕволюция о2

   Знаете ли, писна ми от тъпи изказвания в нета и по телевизията. Никой никого не насилва да има определено мнение. Като не разбираш защо има протести, защо хиляди се срещат с приятели пред парламента и недоволстват, задръж си невежеството и НЕ КОМЕНТИРАЙ. Няма смисъл от продухване на устната кухина или чукане по клавиатурата, след като си нямаш представа за какво иде реч...
   Не ми се занимава да опровергавам поединично всяко глупаво изказване, безобразно много са. Не ми се занимава да споря с хора, които ги мързи да видят истината, която е очевадна...
   Публикуваната песен на Дистърбд и почти всичките им текстове, макар и стари и отнасящи се за един уж друг свят, казват много повече истини, по един уникално правилен начин. (Текстовете могат да се четат и без да се слуша музиката, която за много хора е прекалено "хард", но пък пасва 100% на посланието им)

    Стойте си със заврени глави, не ми пука, но, моля, задръжте си некомпетентното мнение за лично ползване.

 

Разходка до Канарите

Здравей, как си, приятелко? Как, добре ли я караш?

Може ли да се опише с думи щастието да имаш най-добър приятел. Да го обичаш толкова много, че времето, разстоянието, чувствата да нямат значение?

Ако предпочиташ локва..

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш е въпросът?
До днес, ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.

Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.

Не искам да те плаша, но е важно да кажа,
че удавени са много! Така че, 
ако мислиш, че е страшно, 
недей да скачаш толкоз надълбоко.

С гьолове е осеяна земята
- в тях можеш да си шляпкаш до насита…
Те – смелите, се хвърлят във водата,
страхливите – дори и не опитват…

Васка Мадарова

Стани огледало

Той взе ме в своите обятия...

Бях мъртъв, но към живота се завърнах.
Бях плач,
ала в усмивка се превърнах.
Любовта дойде
и потопи ме в слава вечна.
Ето как се случи:

Той ми каза:
"Мястото ти не е в тази къща.
Не си достатъчно безумен."
Отидох си и се завърнах
бясно луд и вързан с вериги.
Той ми каза:
"Ти не си пиян. Изчезвай!
Не си от нашето тесто."
Отидох и безобразно се напих,
живота си изпълних с музика и танц.
Той ми каза: 
"Не си погубил себе си докрай,
в радостта не си потънал безвъзвратно."
На мига пред него мъртъв паднах
напълно отделил се
от това което бях.
Той ми каза:
"Ти си учен, разумен човек,
изпълнен си с размисъл и мнения."
Превърнах се в неук глупак
и напуснах компанията своя.
Той ми каза: 
"Ти си свещ,
светлина за заобикалящите хора."
Отказах се от всички.
В дим се претворих
и разсеях се в ефира.
Той каза: 
"Ти си шейх, глава,
водач на чело що стои."
Аз казах Му:
"Не съм ни шейх ни водач.
Аз съм твой смирен послушник."
Той ми каза: 
"Ти имаш ръце и криле.
От мене нужда нямаш."
Аз казах :
"За твоите крила копнея!"
и своите веднага отстраних."
Неговата Слава тогава проговори
и ми каза :
"Недей отказва се сега.
Почти пристигна.
Пътят и страданието забрави.
С любов и милост идвам Аз при теб."
Тогава той ми каза : 
" О,моя древна любов,
не напускай вече обятията мои!"
Аз казах:"Да."
И там останах ...

Руми

Ние врабчетата

Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. На есен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките.

Книга за джунглата

Пак нощ и прохлада, спи Ран, лешояда,
Манг, прилепът, вече се скри.
Човекът затвори стадата в обори, 
че ний сме на лов до зори.
За ноктите смели, за зъбите бели
настъпи решителен час.
"Добър лов!" на всеки по тия пътеки, 
Закона сега е със нас!

Ръдиард Киплинг

Изборът

Имаш два избора!

Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!"

Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм.

От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.

На открито

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

Блага Димитрова, 1955

Вик

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова, 1959

Евангелие според Макмърфи

1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.

2. Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.

3. Упорствайте. Не позволявайте на “даденостите” в живота да ограничават избора ви.

4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.

5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.

6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.

7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.

8. Свободата е предпазливост. Пазете си от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.

9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.

10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел.

написано от Джон Тейлър Гато

Прост О човек

Щом не искат да говориш - Замълчи!
Излишно е да просиш.
Болката във нашите очи
Е невидима за хора.



ПП: Добре съм...

Винаги има място за две бири...

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен...Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се намес-тиха между топките за голф. Отново попита студентите дали съдът е пълен... Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пя-сък и я изсипа в сда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен... Студентите отговориха с единодушно"да".

Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките... Студентите се разсмяха.

"Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.

Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен...

Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви...

Пясъкът е всичко останало - малките неща...

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф... Същото се случва и в живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за нещата, които са важни за вас...Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си навън, на вечеря...Винаги ще се намери време да се изчисти къщата и да се подреди. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават...Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък..."

Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисъла на бирата?"

Професорът се усмихна: "Радвам се,че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко е пълен животът ви - винаги ще се намери място и за две бири..."

Жените искат много, но се нуждаят от 2 пъти повече...

В житието на св. Атанасий Атонски, ктитора на Великата Лавра, е описан един случай. Този светец винаги ядял много и другите монаси казвали:
- Е, свят е нашият старец, но яде много…
Понеже ги чул, един ден той наредил на готвача да приготви много повече ядене от обичайното и му наредил:
- Затвори вратата на трапезарията, за да не могат да си тръгнат и ще правиш това, което ти казвам!
Монасите седнали и започнали да се хранят. Изяли една чиния. Св. Атанасий казал на готвача:
- Сложете на всички втора чиния!
Сложили втора чиния и монасите я изяли. Трета чиния. Монасите се опитали, но изяли да речем една трета. Донесли четвърта чиния. Не могли, само двама-трима яли. Пета чиния. Шеста чиния. Седма. Св. Атанасий изял седем чинии. Междувременно всички се били отказали. Той казал на братята:
- Вижте, седем чинии изядох и мога да кажа, че сега донякъде се наситих! Усещам, че съм изял толкова, колкото бих поел, ако не пазя въздържание. Затова отците казват: ”Вие изяждате една чиния и се насищате и това ви е достатъчно. Аз ям с вас две чинии, никога не се насищам, тъй като ми е необходимо да изям седем. Изяждам само две или една и половина и с много труд се въздържам. Затова не съдете по външност. Всеки човек има различна мярка.Човек вижда това, когато живее с много хора. Наистина има хора, които могат да изядат една шепа храна и да изкарат 24 часа, а другият изяжда една тенджера и не се насища. Не е същото нещо. Има различни човеци.

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя! 
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя! 
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Дреме ти

Дреме ти is my only remedy,
и сега, както и преди
погледни нещата под друг ъгъл,
не можеш да намериш щастието с Google
Не съм Софокъл, но и не ми трябва бинокъл
за да видя по-далече от носа си
Мисълта си насочвам, като поток от ток,
разточвам локуми, редя балкави и оправям глави,
а уж от опит, глава не боли,
но главната цел е поточна линия,
всичко безсрочно и по-малко химия
Следиш ли я тая линия
от развитието на персонажа
Да ти подскажа ли?
Не му мисли, а действай,
и каквото и да става - не се изнервяй,
посей семената си до девето коляно
Каквото е писано, ще стане рано или късно
по-добре, от колкото никога
Животът е книга - прочети я!

Дреме ти,
когато все не ти стига времето
Дреме ти,
когато си затънал във проблеми,
Дреме ти,
щом на никой друг не му дреме,
дреме ли ти значи, че ми дреме и на мене!

А шестото си чувство го подари на шефа си
и по стара българска традиция му благодари дори,
не че нещо, но вече направо ми става смешно,
и нищо лично, не ме разбирай грешно
Полезно е от време на време и по-лесно да е - take it easy
и други такива пинизи, стига с тия мангизи,
стига с тия норми и тия реформи, и тия кризи
Аре дай по-весело, че ми е втръснало
от физиономии вкиснали и носове увиснали
Не ви ли писна от тия изисквания,
на модерното общество,
но ние не сме от едно тесто замесени,
а чувства смесени във мен бушуват
и изплуват в отнесени рими от струните сресани
Затова, когато мисълта ти е грапава,
повтори си първия стих от припева

Когато започнах да обичам себе си

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: "Това е животът!"

Чарли Чаплин – Реч на седемдесетият му рожден ден

Добрите стопани

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий — къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей — в къщи ален огън грей.
Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
— Ставай, пиле, стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
— Ставай мари, Мързелано!
— Луд ли си бре — толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка — с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.
Тъй минавали се дните, тъй живели те честити.
Но — случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
— Бре, къде ли е ваджишка! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане!
— Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.
— Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.
— Я недей ми дига врява! — кипнал Мързелан тогава. — Щом ти трябва — прав ти път! Хе полето, хе лесът!
— Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
— Ех — въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, — като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!
И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете — и на къщицата крива счупил керемидка сива.
— Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга, — трябва да поставиш друга! На̀ — отново падна капка на съдраната ти шапка!
— Не — съпругът й отвръща, — грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
— Бооже — рекла Мързеланка, — станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък — а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка — пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.

Асен Разцветников

БОРБА

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров

14 ч. – 23.07.1942 г.

POUR TOI MON AMOUR

Je suis allé au marché aux oiseaux

Et j'ai acheté des oiseaux
Pour toi 

mon amour 

 
Je suis allé au marché aux fleurs
Et j'ai acheté des fleurs
Pour toi
mon amour 

 
Je suis allé au marché à la ferraille
Et j'ai acheté des chaînes
De lourdes chaînes
Pour toi
mon amour 

 
Et puis je suis allé au marché aux esclaves
Et je t'ai cherchée
Mais je ne t'ai pas trouvée
mon amour

ПП: "...и купих вериги, тежки вериги...но не те намерих, моя любов."

Плюшено мече

   Когато си намериш плюшена играчка, е хубаво. Имаш си приятелче, все едно съдбата ти го е подарила. Ставате неразделни. И е някак естествено да го обичаш и да сте винаги заедно. Но в живота думи като "винаги" и "всичко" нямат място. Както няма бяло и черно, добро и зло. Животът не приема крайности и вечности.
   Та така, един ден ти изгубваш своя плюшен приятел и се чувстваш сам-самичък толкова, колкото никога преди не си се усещал. Като че ли е по-добре да няма никога радост, за да се пропусне болката след нея.

Стивън Кинг

   "Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него."

   "... самодоволството е просто вяра в една реалност, която в крайна сметка се оказва безплоден сън."

   "Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа."

   "Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена."

   "Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират. "

   "Всяко нещо си има причина, колкото и неразгадаема да е тя на пръв поглед — ако човек се отпусне достатъчно, за да престане да подскача като шавлив пуяк, току-виж причината изскочила наяве.   "Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."

   "Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната."

   "Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака."

   "Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним."

   "Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, хванати в паяжината на моралния си дълг."

   "Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда."

   "Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това."

   "Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук."

   "Бегло ми мина през ум, че приличат повече на брат и сестра, отколкото на съпрузи - той беше наследил ума, тя красотата, но и двамата по нещо си приличаха, наследственост, от която не може да се избяга. По-късно, когато се прибрах вкъщи, разбрах, че изобщо не са си приличали - причината, поради която ми се бе сторило така, се криеше в последиците от стреса и скръбта, изписани по лицата им. Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство."

    "Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога."

   "Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него."

Сила

По-силна съм така.
За губене да нямам нищо.
Над нищо свое не треперя в страх,
не си заключвам нищо със мълчание,
не се озъртам да не ме ограбят.
Безстрашна аз излизам
срещу световете на света.
Е, шибайте ме, ветрове!
Какво ли повече ще ми отнемете?
Не нося тежестта на нищо свое,
за да ме огънете.
Не моля нищо свое да опазя,
за да ме свалите на колене.
Не стискам нищо в шепи,
за да ме приклещите в окови.
Свободна съм сега,
с отвързани криле и мисли,
за да обхвана всичко.
Колкото ти повече ми вземаш, свят,
толкова аз повече те притежавам.
Никога не си бил така мой,
както мой ще бъдеш, свят,
когато няма аз и себе си да имам.

Блага Димитрова

Разкарай ми се

На разсъмване, щом разпозная

потопения в изгрева хребет,

още първата мисъл е тая, 

че не трябва да мисля за тебе!!!

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото да правя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

И когато нощта е надвисла

всяка болка във сън да обсеби

аз не мога да спя и все мисля, 

че не трябва да мисля за тебе!!!

ПП: Не, не е любов, това е РЕВНОСТ, раздираща, гадна, отвратителна, обсебваща ревност...

Заглавие

Когато имаш всичко, което някой друг желае, имаш ли всичко?

Когато имаш много, но ти липсва малкото, имаш ли нещо?

Когато имаш с кого да говориш, но нямаш с кого да помълчиш и да те разбере, имаш ли всъщност?

Имам, дават ми, получавам....а празнотата как да я запълня. Има ли виновни? Пак ли Аз? Не искам отговорност.

Аз съм малко момиченце, което

още учи в пети "Б" клас

и не искам да знам за проблеми,

които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,

не целувам момчешки лица,

не дарявам с погледи ласкави

и избягвам да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,

не използувам боя за коса

и не искам да имам приятели,

искам вечно да бъда сама.

В огледалото разглеждам си тялото,

нима ще бъда жена?

От гърдите ми леко повдигнати,

смеят се малки черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,

каква е мойта цена!

Тя е ниска за летните плажове

и висока за ваш'те сърца!

По елхите гирлянди окичени

смеят се с празна светлина.

Невъзможно е да се обичаме,

аз съм малка висока скала.

рЕволюция о1

Бясна съм! Сърдита съм! Болно ми е! 
   Не мога да повярвам от каква апатия съм заобиколена. Не мога да повярвам колко много хора, българи, познати и дори приятели изобщо не разсъждават. 
    Ехоооо, хора, всичко, което се случва, се случва тук и сега. Няма ние и вие, няма наш и ваш. Протестите в България не са протести, защото някой е тъп и не може да получава 1000 лв заплата, защото някой си няма работа и е решил да се разходи до парламента или защото му хлопа дъската и иска да си гушне някое дърво... 
   Протестиращите не са/не сме лумпени, наркомани, пияници и т.н., каквито ги/ни показват по новините. Телевизиите не са наши, те са политически, платени...те излъчват това, което някой иска да излъчват. 
   Осъзнайте се! 
   Не сте ли чели или поне чували за 1984 на Джордж Оруел (може да питате чичко Гугъл за малко инфо)?!
   Защо живеете като щрауси? 
   И аз не обичам да мисля. И аз не искам да се цапам с лайна. Но искам да живея в България, искам приятелите ми също да живеят тук, искам да имам деца и да не мисля, че ще е по-добре да се изнеса от страната. 
   Ядосана съм ви! 
   На всички вас, които си мислите това, което някой друг иска да мислите. 

   Всеки има право на мнение и не се опитвам да наложа своето, но преди да се изкажете неподготвени, отделете малко време, за да разберете. 

Disturbed Another Way To Die

Свобода на дребно

… Свободни сме! И дума да не става!
Свободни сме (Доколкото ни дават!)
Пак можем, щом премръзнем, да треперим,
пред пълните витрини да се зверим,
със празен джоб „безгрижно да живеем“,
да дишаме безплатно, да се смеем,
да пукнем, ако щем, сме с пълно право!…
И — продължи ли тъй — във строя пак
със бодра стъпка да ударим крак!
Свободни сме! Какво ли ни остава?…

Ерих Кестнер

Закони на Клипщайн

   /общотехнически приложения/

        1. Предложеният патент винаги е  предшестван от подобно откритие, направено от друг само преди две седмици.

        2. Точността на датите за доставка  е обратно пропорционална  на папките със списъка на частите.

        3. Размерите  винаги се обозначават с  най-неподходящите  мерни единици.

     Например скоростта се изразява във фрулонги за седмица.

     (1 фрулонг - 220 ярда или 1/8 миля)

        4. Жица или тръба, отрязана по мярка, винаги се оказва по-къса.

  /конкретни закони за производството/

        1. Допуските в изработването ще се натрупат еднопосочно с цел най-трудно  сглобяване.

        2. Ако по проект са необходими "N" компонента, то в склада са налице "N-1".

        3. Електромоторът винаги си избира неочаквана посока на въртене.

        4. Устройството за защита има за задача  да извади от строя всичко останало.

        5. Транзистор, защитен с бързодействащ предпазител,  ще защити предпазителя, като изгори пръв.

        6. Повредата в устройството не ще се появи на бял свят, докато то не мине и последната проверка.

        7. Устройството  ще отговаря на изискванията  по спецификацията,  докато изтече гаранцията.

        8. Едва след като  сме развили  и последния от 16-те винта  на капака за достъп, се открива, че е демонтиран не този, който трябва.

        9. След като капакът за достъп  е укрепен и с последния  от 16-те винта,

     установяваме, че е пропуснато уплътнението.

       10. Винаги след като сглобим отново един уред, остават излишни части.

   /универсални закони за наивни инженери/

        1. И в най-простата сметка могат да се допуснат всички възможни грешки.

        2. Каквато и грешка да се допуска в изчисленията, тя е насочена към причиняване на максимални щети.

        3. Във всяка формула константите, особено онези, получени от инженерните справочници, трябва да се третират като променливи.

        4. Колкото даден размер е по-необходим, толкова шансът да бъде пропуснат е по-голям.

        5. Ако една инсталация е изправна, то всички консуматори ще да са повредени.

        6. Времето за всяка доставка, предвидено по проект, трябва да се удвои.

        7. Непосредствено преди завършването  на дадена инсталация изниква обективна необходимост от принципни изменения в нейната конструкция.

        8. Части, които в никакъв случай не трябва да се монтират на неподходящо място, се монтират именно там.

        9. Няма взаимозаменяеми части.

       10. Спецификациите на производителя се умножават за по-сигурно с константа 0,5.

       11. Ако възможностите  на изделието  се рекламират от  търговец,  няма да сгрешите, ако ги умножите с константа 0,5.

       12. Инструкциите за монтаж и работа  ще бъдат най-любезно  изхвърлени или подменени от деловодството.

       13. Ако повече от един човек е виновен за дадени грешни пресмятания, няма да има виновни.

       14. Частите, подлежащи на  редовна профилактика, винаги са най-трудно достъпни.

       15. Едни и същи устройства, които се тестват  по еднакъв начин, в работни

     условия се проявяват по съвсем различен начин.

       16. Ако в инженерната е установен коефициент на безопасност, един чистосърдечен глупак ще предложи начин за надвишаването му.

       17. Клаузите за гаранция са недействителни след изплащането на фактурата.

Paradise

Човек

Глупаво сърце, разбито в тежки грижи и дела
отърси се и хвърли се със гърди срещу врага!
Но в засада ти следи го, винаги бъди нащрек!
Победиш ли, не ликувай ти пред хорските очи,
а загубиш ли, във къщи свлечен скришом не тъжи,
нито твърде радост радвай, нито твърде жал жали,
не забравяй за човека ред какъв е отреден!

Улична жена

Мизерията залюля те в свойта люлка
при първите лъчи
и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.


Нощта е твойта мащеха неумолима –
безмилостна и зла,
последний нарцис на душата ти отнима
и свлича те по черни стъпала.


Под блясъка на електрическите ламби
празнуваш вечен грях
и смееш се така, че ти сама едвам би
разбрала болката на своя смях.


Закичила гърди с увехнали циклами,
сама посърнал цвят,
завръщаш се дома пияна от измами,
за да беседваш с гостенина Глад.


А там виси, уви, над масичката прашна
портретче на дете
и в ясний поглед на невинност някогашна
сегашният ти ужас се чете.


И все така... А в есента на твойта хладна
и блудна красота
ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
пред твоите отключени врата.


Но щом простре ръка душата ти да вземе,
тя в миг ще се смути:
Всевластникът Живот преварил я навреме –
и ти... отдавна без душа си ти!

Христо Смирненски

Ugly like me

Да бъдем зли живота учи ни, 

да бъдем твърде много зли -
от всички обиди получени
отровни да ковем стрели.

Из "Листопадна вечер" Христо Смирненски

Да вали, да вали...

Да вали, да вали, да вали...
Нека в бял сън изчезна
Цяла ера така да вали
Да засипе черната бездна,
дето от теб ме дели
Само да не спре да вали
Вият вихри - разделници зли
Нека втъна несвестна
в бяла упойка, да не боли.
Да вали, да вали...

Блага Димитрова

Мисли

   Какво е човекът в безкрая?
   Можем да продължаваме така без отдих и безспир, докато съвсем се изгубим пред това чудо, не по-малко изумително с малките си размери, отколкото другото със своята необхватност; кой не би се удивил наистина, че нашето тяло, незабележимо във вселената, е истински колос, цял свят, едва ли не всичко в сравнение с нищото, непостижимо за мисълта ни.
   Ако се замислим така над себе си, ще се ужасим; и представяйки си, че тялото, дадено ни от природата, е между тези две бездни и виси на границата на безкрайното и нищото, ще се изпълним с трепет пред тия чудеса; мисля си също, че любопитството ще отстъпи място на възхищение и ще бъдем по-склонни да ги съзерцаваме безмълвно, отколкото да ги изследваме самонадеяно.
   Защото какво е човек във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, среднина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности, целта на явлението и техните първоначала са за него непреодолимо скрити в непроницаем мрак; за него са еднакво недостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.
   Какво му остава да направи? Той улавя само видимите страни на явленията, без да се надява да узнае когато и да било началото, нито края им. Всичко е възникнало от небитието и е устремено към безкрая. Кой ще проследи смайващия му път? Това чудо е понятно само за неговия творец. Никому другиго.

Блез Паскал, 1978

Логико-философски трактат, 1918

   Не съществува принуда, според която нещо трябва да се случи, тъй като се е случило нещо друго. Има само логическа необходимост...
   Светът е независим от моята воля.
   Дори, ако всичко, което ние желаем, се сбъдне, това все пак би било, така да се каже, по милост на съдбата - тъй като между волята и света няма никаква логическа връзка, която да гарантира това - и ние сами, разбира се не можем отново да пожелаем допуснатата физическа връзка...
  Смисълът на света трябва да се намира извън него. В света всичко е така, както е и всичко се случва така, както се случва; в него няма никаква ценност - а ако би имало, то тя не би имала никаква стойност. Ако има ценност, която притежава стойност, то тя трябва да се намира извън всичко, което се случва, и извън така-битието. Защото всичко, което се случва,и така битието са случайни.
   Това, което прави нещата случайни, не може да се намира в света, тъй като иначе това отново би било случайно.
   То трябва да се намира извън света...
   Светът на щастливия е различен от света на нещастния...

Лудвиг Витгенщайн 

Загубих вчера...

Загубих вчера един свят
Тук някъде да сте го зървали?
Познава се по ред звезди - 
на челото навървени.
Богатите ще го отминат -
но за окото ми оскъдно
той е по-скъп и от дукати.
Върнете ми го, сър, обратно!

Емили Дикинсън

Bitch/Angel

Цял живот съм бил на границата да стана ангел. Но това така и не се случи. Засега.

   

Meredith Brooks - Bitch

никой - кой

Аз съм никой, кой звъни?
Кой набира моя номер?
Аз съм никой, не звъни!
Забрави за този номер.

Черно мляко

Смяташ, че някои от нас са по-достойни от други. А истината е, че всички ние сме твое отражение. Всички сме едно цяло. Не е задължително да си приличаме като две капки вода. Ние с нея споделяме еднаква същност. Разбери го най-после. Докато не проумееш, че всеки глас вътре в теб е част от същия кръг, няма да се чувстваш цялостна. Съедини ни в Едно.

Елиф Шафак