***

Не, не вярвам нещо да ме изненада.

Всичко се повтаря, знам го наизуст.

Няма кът без спомени, път без съжаления

Всеки отговор е даден без въпрос.

Малко щастие

Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен- за първи ли път?-
ги пращам по дявола нека вървят.

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен!

Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари- лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Съдбата ми- кранта, се спъва наред.
Към зло, към добро ли, да карам напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна с усмивка: "Добре си дошла".

Робърт Бърнс

Аз и Тя

Залива те страхът като помия

Потъваш в него, като че ли живи пясъци

Залива те, изтръпваш, като че ракия,

а от теб се чуваха предсмъртни писъци

Довери ми, че изпитваш адски страх

Довери ми и физическата болка

Довери ми и за миг се спрях-

дали ще мога да те видя пак

Залял те е страхът до гърло,

и нали сме двете неразделни,

и мен заля ме той до гърло-

дали ще си останем неразделни?

Из "Тази в огледалото и аз"

Капка по капка изтича живота
Един нереален, земен баланс
Сълза след сълза изчезва тъгата
Един тъй нужен вечен баланс


Пясъчен часовник работи на земята,
Поддържащ глупавото равновесие
Плачът безспирен прочиства душата
и спира ни да паднем в отвесие 

Болка

Невръстно дете, с кървящи рани 
самотно лежи, до кофа за смет.
Скитници мръсни и стари 
вярват, че то носи лош късмет.


Детенце, вероятно пребито от майка
и от баща безсрамно изгонено.
За него единствено самотник се вайка
и приглушено се пита, какво му е сторено.


Със свити коленца малкото създание,
с изпокъсани дрешки тихичко стене.
Скоро малчуганът ще изгуби съзнание,
мръсният скитник до него ще легне

Навън вали

Навън вали
Дъжд от лицемерие
Капките вода - кристално чисти
са ядосани на ежедневните лъжи
Боли от скапаното поколение
в опит да избистри свойте мисли
Изнервени, предадени, сами...
Самотни са - кристално чисти
Дъждовни капки чистят мисли
Кълбовидни дупки мислят чисто
Навън вали
Дъжд от лицемерие и срам
Навън боли да се разхождаш сам
Крачиш сам под капките вода
Те шибат те и махат от лицето ти срама
Заливат те порой от думи
и молиш ме да замълча
Изпитваш срам, че утре други
ще възкрасят във теб срама
Навън вали...
Дъжд от лицемерие
Дъждът крещи
Ядосан е на хорски грешки
И вятърът със него е съгласен
Порой от думи изсипват се от облаците тежки
Разбирате сега, че и дъждът е понякога опасен
Навън гърми
Облаците с вятъра крещят
Навън вали
За това виновен е дъждът
Клони на дърветата се клатят
Небето наранено стене
Облаци и вятър му пригласят
и мисля си, че за потоп е време
Чистите самотни капки
се превъплъщават във обидни думи
И хората се гърчат като мравки
И начало е на страшни бури
Навън вали...