Самотата е едно от онези необясними състояния, които с еднаква сила ни карат да ни боли и да сме щастливи. Въпросът е дали я възприемаме като наказание или като награда. Искаме ли да сме сами или не.
Обичам да съм сама, но не обичам да съм изоставена. Не ми е хубаво, когато имам нужда от някой до себе си, а този някой да липсва.
В самотните нощи, когато наблюдавам небето и слушам тишината се чувства изпълнена с живот, с мечти, с чувства. Тогава се чувствам себе си.
