***

"10 години обикалях, разглеждах, проучвах....и се върнах убедена, че е по-добре да работя за промяната на страната не с гръмки лозунги, плюене и нравоучения...не, не... тихо, по английски, незабелeжимо и с усмивка И първата ми задача, с която се заех, бе да изчиствам входа в блока /така всяка неделна утрин в 7 метях, миех, бършех...точно като у дома, за да ми е кеф в чистото и подредено жилище/...първите няколко месеца входът оставаше чист 2-3 дни, а съседките не пропускаха да подхвърлят: "Aбе, комшийке, ти се върна, за да ни чистиш ли?", на което отговарях с усмивка: "На себе си чистя,че ми е хубаво да вляза в чист вход, а вие кярите покрай мен, но не ми се свиди, радвайте се на чистото и вие сте хора." Така след година и други съседи взеха да чистят, а след втората...ехеее, разбитата входна врата се смени и се заключва, стълбището се обнови...и, което най-много ме радва, съседите скарани от години /и потънали в ниските вибрации на завист, ревност, омраза/ взеха да си говорят на пейките пред входа Та днес живея в чист вход, с подредена градинка и поздравявам усмихнати съседи....а ми казваха че не е възможно...постоянство е нужно и добри дела "

Мозъкът

Кратко есе на дете в 4-ти клас на тема :)
МОЗЪКЪТ

"С мозъка човек мисли, че мисли. Освен това, той се ползва за главоболие. Намира се в главата директно зад носа.
Когато човек киха, той капе.
Мозъкът е много чувствителен орган. Поради тази причина, повечето хора го използват изключително рядко."

На Изток От Рая

   


„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“

"На изток от Рая" на Джон Стайнбек

***

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът – превит.
Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах – беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах – познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът – Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето – встрани.
„Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай – ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.“
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.