Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!

понеделник, 26 декември 2011 г.

Коледен подарък

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
 не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

 Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец -
от толкова чувства си го повредих.

 Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
 да кърпя и да си наплитам небето.

 Не искам големи - не са ми по ръст
джудже си останах дори във мечтите.
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

 Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

 Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

 автор Радост Даскалова

сряда, 14 декември 2011 г.

Предизродно

Продавам се, купете ме, другари,
не искам много, някакви пари,
дори не питам нови или стари,
щом с тях ще преживея тези дни.


Продавам се, душата ми е ваша,
очаквам с радост да ми позвъни
представител на висшата ви раса
потомствено обучени крадци.


Продавам се, дори и за огризки,
отдавна се отрекох от света,
във който само хора с жълти книжки
все още вярват силно в честността.


Продавам се, купете ме, другари,
не искам вече светли бъднини,
а само да закуся със омари
веднъж поне наместо със лъжи!


Танци на смъртта




Как тежко за мъртвеца е всред нас
на страстен и на жив да се преструва!
За да достигне чинове и власт,
не бива звук от кости да се чува…

Спят живите. А той, напуснал гроба,
отива в банка, в съд, в сенат, в бюро…
Вън — бяла нощ, а вътре — черна злоба,
и дращи той с ликуващо перо.

Цял ден се труди над книжа досадни.
А свърши ли служебният живот —
той на сенатора, въртейки задник,
нашепва непристоен анекдот…

Здрачава се. И пръска кал дъждецът
по къщи, стълбове, лица, коси…
Към нови безобразия — мъртвеца
понася го със скърцане такси.

И в шумна зала с мраморни колони
мъртвецът влиза. С елегантен фрак.
Посрещат го с усмивки благосклонни
стопанка глупава, съпруг — глупак.

От скука изнурен, потраква кости.
Но музиката ще ги заглуши…
Подава той ръка на всички гости —
той трябва като жив да се държи!

С приятелка се среща. Той я гледа:
тя също мъртва е — и затова
зад светската им сдържана беседа
се чуват непресторени слова:

„Ах, тъжна моя, залата е странна.“
„Ах, тъжни мой, студена е пръстта.“
„Среднощ е.“ — „Да, но чака пак покана
за валс NN. В теб влюбена е тя…“

А там NN го търси с поглед страстен,
сърцето й вълнува се, тупти…
Върху лика й девствено-прекрасен
напразно живата любов блести…

Той шепне й пленителни за нея,
а всъщност незначителни слова.
И вижда: раменете руменеят,
на рамото му слага тя глава…

И светска злост словата му прахосват,
той шепне от неземна злост вбесен…
„Как умен е! И как е влюбен в мен!“

От странен звук слухът й е смутен:

пак кости костите докосват.



1912, Блок

понеделник, 5 декември 2011 г.

СканАрхия

"Не, не ми харесва този свят
и изобщо не съм съгласен" -
Каза ми веднъж Райчо ядосан
И отпи от бутилката с гроздова.
 - Кажи ми защо така се нервираш?
Глътни още веднъж и веднага ще ти мине.
- Няма да ми мине - крещи той,
пръска слюнка - лайнян е светът,
а свърши и тази бутилка.

Какво ли питам се аз учуден
Прави Райчо така ядосан?
Малки хора в малка държава.
В огромна Вселена така величава.

Сканархия - засега сме само двамина:
В България
 - 2000-та година.

 -Не, не, не ме гледай така!
Приятелю, и ти си виновен -
Сочи ми Райчо с пръст сякаш съм враг
И надигна пак бутилката с гроздова.
 -Не се нервирай бе, Райчо Георгиев,
света няма да оправиш,
пий, ако ще пиеш.
-Нищо и никой няма да оправям,
не ми го натяквай!
Живея, защото родил съм се,
Няма друг начин.
Не съм доволен от подредбата
На този свят
И не мисля да се подчинявам -
Войнствено изпъчи гърди Райчо
И довърши бутилката с гроздова.
 - Кажи ми, дон Кихоте,
С какво точно се бориш?
Има ли смисъл
Или само си спориш?
 - Има смисъл, не знам какъв е,
но ще го открия.
В гърдите ми все още
Сърце юнашко бие.

Колко струва щастието?

- Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вина и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи за истинското щастие, платено не с пари - с любов и будни нощи над детското креватче, когато собствената ти душа като кърмаче плаче!


ПП: Ако знаеха какво ми коства да съм "щастлива", нямаше така да ми завиждат...

неделя, 21 август 2011 г.

Не искам

Искам да припадна, да не виждам никой, дори...просто да повърна, за да спре да ме боли.
Искам да ме няма, да не чувствам нищо, дори просто да изчезна, за да не може никой да ме нарани.
Искам да препия, да не мисля за нищо, дори просто да погълна отровата на моите сълзи.
Всичко да се свърши и да няма кой да го боли.
Нямам си да бъда опора, не мога вече да играя радост, не искам повече да обличам щастие и

събота, 20 август 2011 г.

Бележка Нула2

1. Прави всеки ден на трима души комплимент.
2. Живей така, че представите на децата ти за справедливост, грижовност и честност да бъдат свързани с теб.
3. Използувай остроумието си да забавляваш хората, не да ги оскърбяваш.
4. Не си губи времето да опровергаваш критиците си.
5. Никога не плащай, преди работата да е свършена.
6. Връщай всичко, което си взел назаем.
7. Не напускай една работа, преди да си си намерил друга.
8. Нека любопитството ти бъде вечно неудовлетворено. Постоянно питай: "Защо?"
9. Никога не се предавай. Чудеса стават всеки ден.
10. Бягай от съдебни процеси като от огън.
11. Бъди храбър. Ако не си, прави се на такъв - никой няма да забележи разликата.
12. Не позволявай да те виждат унил.
13. Много внимателно избирай партньора или партньорката си в живота. От този избор зависят 90 % от щастието или нещастието ти.
14. Не изгаряй мостовете си. С изненада ще установиш, че се налага да преминеш една и съща река много пъти.
15. Научи се да оказваш първа помощ.
16. Учи се да слушаш внимателно. Защото щастието често почуква съвсем тихо.
17. Не губи време, когато ти хрумне някоя добра идея. Възможно е и друг да се е сетил за това. Успехът спохожда този, който реагира пръв.
18. Не надценявай силите си да промениш другите.
19. Бъди по-вежлив, отколкото е необходимо.
20. Давай на хората втори шанс, но никога не им давай трети.
21. Стани един от най-положителните и щастливи хора, които познаваш.
22. Пробвай късмета си колкото се може по-често.
23. Определяй сам своето поведение. Не се оставяй други да го определят.
24. Никога не купувай скъпи вина, куфари или часовници.
25. Дай си време да помиришеш розите. Легни на гръб и погледай звездите.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Nirvana -You know you're right

I will never bother you
I will never promise to
I will never follow you
I will never bother you

Never speak a word again
I will crawl away for good

I will move away from here
You won't be afraid of fear
The thought was put into this
And I always knew it'd come to this
Things have never been so swell
I have never failed to fail
Pain
Pain
Pain

You know you're right
You know you're right
You know you're right

It's so warm and calm inside
I no longer have to hide
Let's talk about someone else
Steaming soup against her mouth
Nothing really bothers her
She just wants to love herself

I will move away from here
You won't be afraid of fear
The thought was put into this
I always knew it'd come to this
Things have never been so swell
I have never failed to fail

Pain
Pain
Pain
Pain
Pain

You know you're right (x14)
You know your rights (x3)
Pain...


Нирвана - Ти знаеш, че си прав

Аз никога няма да ти досаждам
аз никога няма да ти обещавам
аз никога няма да те последвам
аз никога няма да ти досаждам

няма да кажа и дума повече
аз ще живея надалеч за добро
ще се махна далеч от тук
и ти няма да се притесняваш от страха
никой не мислеше, че ще стане така
аз винаги ще знам, ако дойдеш тук

нещата никога не са били толкова надменни
аз никога не съм забравял за чувството

болка
болка
болка
ти знаеш, че си прав
ти знаеш, че си прав, ти знаеш, че си прав

Аз съм толкова топъл и тих от вътре
и повече няма да крия
нека говорим за някой друг
пара пред устата и
нея нещо не я тревожи
тя просто иска да обича себе си
аз ще се махна далеч от тук
ти няма да се притесняваш то страха
никой не знаеше, че щи стане така
аз винаги ще знам, ако ти поискаш да дойдеш


нещата никога не са били надменни
аз никога не съм забравял за чувството

болка
болка
болка
ти знаеш, че си прав
ти знаеш, че си прав
ти знаеш, че си прав

болка

вторник, 26 юли 2011 г.

***

If you want to build a ship, don't drum up the men to gather wood, divide the work and give orders. Instead, teach them to yearn for the vast and endless sea.

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
### Антоан дьо Сент-Екзюпери ###

Бележка Нула1

Докато мислиш за Утре - Днес минава покрай теб... И, става Вчера. А ти все още мислиш за Утре... Живей Днес... и се наслаждавай на всеки миг от Живота...!!!

Любов, която причинява смущения, безпокойства, тревоги - не е истинска..

Някои хора създават щастие, където и да отидат, а други - когато си отидат.

Неписано правило"1"в живота:Никога не ранявай семейството си и добрите хора.Тяхното отмъщение във времето е най- жестоко...!!!

Жената е като китайски вентилатор – първо спира да духа, след това спира да се врътка, а накрая само бучи и хаби ток!

понеделник, 11 юли 2011 г.

ИСКРА В КАМИНАТА

 Илюзия е земното ни обкръжение.
Безумно като в див, кошмарен сън.
И само личното въображение
те прави шут, герой или досаден пън.

 Жени, приятелство, пиянски вечери -
пореден миг на тъжно представление.
Душите лутат се обречени -
в игра без изход, смисъл и спасение...

Това ще проумееш може би
в самотна нощ, с вятър под олуците.
Ще търсиш в себе си следи,
а в своите следи ще търсиш внуците.

Ще трепкаш - мъничка искра,
затворена в камината на суетата.
А чудо, вярвай, е дори това -
че гост си бил, че бил си на Земята...



петък, 27 май 2011 г.

Дали...или...

Когато си свободен, си щастлив, но за да имаш свобода, трябва да бъдеш егоист, а, ако си егоист, нараняваш хората, които те обичат…

Сутрин, когато се събуждам, виждам един обикновен ден и се подготвям за него – слагам си маска-усмивка, заключвам тъмните разсъждения, прикривам умората с грим, поглеждам светлината и тръгвам. Накъде? Защо? Как позволих да изживявам обикновени дни?

Преди си мислех, че е по-малко изморително, ако имаш постоянен ритъм на живот, мислех си, че постоянното движение, постоянното незнание какво ще се случи, ме изтощават. Сега знам, че не мога да живея така, несъвместими сме с обикновения живот. Аз имам нужда от усмивката си, а тя се вмъква нежелана и непоканена, но в този „подреден” свят, няма място за нея…моята усмивка. Искам си я!

Дали…или…

Да бъдеш или да не бъдеш?

Въпросът, с който започва денят ни, въпросът, който си задаваме на всеки кръстопът, въпросът, който винаги има много отговори и правилният никога не е между тях.

Да бъдеш себе си или да сложиш маска, да бъдеш щастлив или да се забравиш не за свое благо?

Когато живеем за другите, се чувстваме добре, понеже (може би) им помагаме да минат през живота по-безболезнено. Но живеем ли за другите, няма кой да помогне на нас, претопяваме се в чуждите животи, изгубваме се и започваме да се търсим…

Когато преди време трябваше да отговоря на въпроса, аз избрах „да не бъдеш”. Избрах да не съм за себе си, да бъда за другите. Оцелях. Но ме нямаше. Дълги години не можех да се намеря, дълги години хората ме питаха, къде съм, защо ме няма. Мимоходом се наложи да отговоря на още една разновидност на въпроса – да бъда или да не бъда щастлива. И понеже много хора завиждаха на усмивката ми, на блясъка в очите, на наивността ми, реших, че, ако не показвам щастие, ще си спестя „лошите погледи”.

Раздадох си усмивките, блясъка го превърнах в сълзи, а наивността преоблякох в глупост. И какво си мислите се случи? НИЩО!!! Промяна нямаше, всички продължаваха да виждат признаци на щастие, а аз бях виновна, че съм взела грешна роля – не можело да съм нещастна.

Добре! Щом трябва, ще бъда щастлива…и пак смених маската – взех на заем малко оптимизъм, а с него бяха и необходимите ми аксесоари.

С тази маска ми е по-добре, чувствам се тук, чувствам се себе си…

„Здравейте, хей, аз се върнах, липсвахте ми!!!” … „А ти къде си била, нямаше ли те?”

Беше време да реша – да бъда или да не бъда. И ако не бъда, за кой ще бъда. А, ако бъда, кой ще нараня?

Харесвам се така – виждам синьото небе, чувам птичките, усещам вятъра, чувствам се жива, защо да си мълча? Ще бъда, ще бъда себе си, ще бъда щастлива, ще бъда усмихната, но до кога? Ако бъда себе си, трябва да съм сама, иначе няма да се имам. Ако съм сама, няма с кой да споделя.

Ами сега!?

Да бъда или не?

четвъртък, 5 май 2011 г.

Танци на смъртта

Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен, дрезгав полумрак.
И дълго да е жив човекът,
е все едно. Без изход пак.


Умреш ли, почваш пак наново,
и пак се нижат в мрака чер —
нощ, леден вятър над канала,
аптека, улица, фенер.


1912


Night, Street, Lamp and Pharmacy
A light so senseless and so slight
That forty years of legacy
will be the same - no chance of flight.


You'll die - and then you'll start again
It all repeats, an ancient stamp,
Night, icy ripple of canal,
Pharmacy, Street and Lamp.