Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!

неделя, 19 януари 2014 г.

Цяло бедствие



Не ме искай. Само минавам.
Ураганно....причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай, аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай, още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам....Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам,
да ти парят събрани в ръката.

Елица Стоянова

Няма коментари:

Публикуване на коментар