За късмета

Господ тръгнал с един чувал късмет. Вървял, вървял. Оглеждал се. Чудил се:" - Тук да дам? Не, не, другаде ще да е...На този човек ли? Е, няма пък."
Така си се разхождал Белобрадият старец дни и нощи без да реши къде да остави късмета, който носи...
И една тъмна нощ, през зимата на далечната 1985 година, нейде към полунощ (а може и по-после да е било) дочул, че съм затръгнала да се раждам.
Стиснал той чувала, вързал си връзките на кецовете и се втурнал през галоп ('щото те и Орисниците са тренирали лекоатлетически дисциплини). Бързал той, бягал, да не закъснее - Елица-Звездица (по-позната като Виелица) идва на Бял свят.
Бяягал, бяягал, през планини и гори, реки и морета (сега заради него всичките трябва да ги обиколя), градове и села...
И така, стигнал той навреме - тъкмо съм почнала да обяснявам на акушерите, че не трябва да ме държат за краката - и се явил с голеееемия чувал с късмет (все така пълен до горе). И какво да прави, тежало му вече, толкоз тичане с багаж не е шега работа, връчил ми чувала, благословил ме и отишъл да си почива след кардио-тренировката.
Точка. Шипка Точка

Из "Как целият късмет на света ми се е стоварил на главата"