...или как обърках нещата
Събудих се навреме
подремнах още час
Отново понеделник!.
Извадих захарта, забравих за кафето.
Забързах с колелото, забравих телефона.
Започнах да работя, пропуснах КПП-то
Извадих си нещата и седнах на земята.
Трябва ли да си луд, за да не си нормален?!
понеделник, 30 април 2012 г.
четвъртък, 26 април 2012 г.
Е_всичко_наред?
Когато преди години гледах начумерените лица на хората, вътрешно им се сърдех, че не намират сили в себе си, за да открият нещо положително в живота си и да се усмихнат.
Чудя се, аз ли съм се променила или животът ме смачка? Има дни, в които съм толкова ядосана на света, че пеенето на птичките ми звучи като крясъци, а поздравът "добро утро" го приемам като лично заяждане. Все по-често се опитвам да открия усмивката вътре в мен, но няма и помен от нея, затрила се нейде по житейския ми път.
Преди години имах подобен проблем, но тогава успях да се възползвам от вроденото ни лицемерие. В един момент ролята, която играех, просто ме обсеби и отново бях онази усмихнатата, която всички познаваха и търсеха. Друг е въпросът дали "онази" е "тази".
Същинският проблем е, че сега дори на мен ми омръзна целият свят да ми е дразнител (трудно се живее така)...
вторник, 24 април 2012 г.
Преход с Витан
Лакатник - Пършевица - Враца --> 22-23.04.2012 г.
Предстоеше ми не особено приятен изпит на 20-ти и вероятността да бъда една от многото навзели го, ме подтикнаха да си подготвя план за бягство. Щях да имам нужда от малко разпускане.
Това беше поводът през седмицата да се поразтърся за място, където мога да стигна бързо, но и да има маркирани пътеки с не много кратки преходи.
Разбира се Врачански балкан откъм Искърското дефиле е много подходящ за бързи преходи на скоро неходили туристи :) Пък и е ей-тук, на една крачка.
Във влака всичко беше нормално: вагоните бяха фул-на-макс, с Витан седяхме в коридора, кондукторката ни занимаваше, защото на касата не ми бяха издали билет за него, а и издаденият беше за следващия влак...
Както и да е, стигнахме Лакатник доволно бързо и вече можех спокойно да извадя фотоапарата :)
петък, 20 април 2012 г.
Петък в парка
Днес направих няколко снимки. Щастие безмерно, от което бях лишена известно-неизвестно време. Няколко, не толкова перфектни кадъра, ме заредиха с положителна енергия.
Колко е хубаво усмивката ми да е предизвикана.
Петък е и, въпреки натовареното ми ежедневие, си позволих да разпусна с приятели в парка. Доволна съм.Успях да се заредя. Имам нужда от повече, но и на това се радвам. И, пишейки, осъзнавам за пореден път, че не мога да живея в изолация.
Тази публикация е началото на моя нов/стар начин на живот.
Наздраве!
четвъртък, 19 април 2012 г.
Ще...
Ще дойде ден, ще минат два
и те ще се превърнат във година
и после друга, и още много докато умра -
Дали самоубийство или неволно да загина?
Ще мине седмица, и две, и три
и аз ще те забравя
и някой друг ще те помоли "Спри!"
и някой друг все ще ти прощава.
Слънцето изгрява и залязва
Глупав кръговрат
И мойта светлина залязва
и очите ми неискрени сълзят
Ще пиша ред, и два, и три
и те ще създадът тетрадка
Влиза първи, втори, трети
Животът си превърнах в мисъл кратка
и те ще се превърнат във година
и после друга, и още много докато умра -
Дали самоубийство или неволно да загина?
Ще мине седмица, и две, и три
и аз ще те забравя
и някой друг ще те помоли "Спри!"
и някой друг все ще ти прощава.
Слънцето изгрява и залязва
Глупав кръговрат
И мойта светлина залязва
и очите ми неискрени сълзят
Ще пиша ред, и два, и три
и те ще създадът тетрадка
Влиза първи, втори, трети
Животът си превърнах в мисъл кратка
понеделник, 9 април 2012 г.
Екзитус - Тя иска само да я оставят на мира
Тя отново се връща след десет
и във къщи - отново скандал.
Баща й крещи като бесен.
Той е нервен, уморен, остарял.
Той я блъска, тя пада на пода
и го гледа със страх и тъга.
Тя затваря очи, но не може
никъде да избяга сега.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
Тя е само шестнайсетгодишна,
но разбира от много неща.
Някои може би са излишни,
ала други помагат в беда.
Тя сънува неща невъзможни
-звездни нощи, море и любов.
Тя мечтае да бъде свободна
в някой свят - прекрасен и нов.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
и във къщи - отново скандал.
Баща й крещи като бесен.
Той е нервен, уморен, остарял.
Той я блъска, тя пада на пода
и го гледа със страх и тъга.
Тя затваря очи, но не може
никъде да избяга сега.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
Тя е само шестнайсетгодишна,
но разбира от много неща.
Някои може би са излишни,
ала други помагат в беда.
Тя сънува неща невъзможни
-звездни нощи, море и любов.
Тя мечтае да бъде свободна
в някой свят - прекрасен и нов.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
сряда, 4 април 2012 г.
Краят,Животът, Смъртта...
"Когато се изправиш на ръба, не е важно дали ще продължиш напред или ще се върнеш.
Важно е, да направиш това, което искаш."
Омръзна ми. Винаги съм се надявала на Смъртта и винаги съм знаела, че не съм й спешна. До скоро разчитах на "Краят на Света" през 2012г., но осъзнах, че и тогава няма да имам късмет.
Ще се живее и това си е.
А понеже Животът и без това е скапан, мога поне да му правя напук, ей така, заради себе си. И да чакам и да не чакам Края, той ще дойде прекалено късно, когато няма да имам сили дори и на него да се зарадвам. Та, майната им, и на Края, и на Живота, и на Смъртта...
Слагам усмихнатата маска и тръгвам на разходка.
Абонамент за:
Коментари (Atom)