Koшче. Пеленки. Плач.
Дума. Крачка. Настинка. Лекар.
Тичане. Играчки. Брат.
Двор. Люлка. Детска градина.
Училище. Двойка. Тройка. Шест.
Топка. Спъване. Гипс. Креват.
Сбиване. Кръв. Разбит нос.
Двор. Приятели. Купон. Фукня.
Институт. Пролет. Храсти.
Лято. Сесия. Късане.
Бира. Водка. Джин със лед.
Кафе. Сесия. Диплом.
Романтика. Любов. Звезда.
Ръце. Устни. Нощи без сън.
Сватба. Тъща. Тъст. Капан.
Караница. Клуб. Приятели. Чаша.
Къща. Работа.
Дом. Семейство.
Слънце. Лято.
Сняг. Зима.
Син. Пеленки. Кошче.
Стрес. Любовница. Легло.
Бизнес. Пари. План. Бързане.
Телевизор. Сериал.
Вила. Вишни. Тиквички.
Старост. Мигрена. Очила.
Внук. Пеленки. Кошче.
Стрес. Кръвно. Легло.
Сърце. Бъбреци. Кости. Лекар.
Речи. Гроб. Прощаване. Плач.
Всичко, което виждате в мен, не е мое - то е ваше. Мое е това, което аз виждам във вас.
Страници
Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!
понеделник, 20 април 2015 г.
сряда, 8 април 2015 г.
Бременна жена
Стъпва бавно и тържествено,
бременна със всички болки на света.
Тя единствена сред грохота
се е вслушала навътре в себе си,
в ехото, което там тупти.
Там едно юмруче удря
да пробие тази тясна тъмнина
и на слънце да изскочи.
Тя минава през разрухата
и през сечището от убити.
Как отеква всичко в нейното сърце!
Всяка земна пукнатина я боли.
Тя събира ръбестите късове
на разсипания свят
в своята закръглена утроба --
цял и нов да го пресъздаде.
Стъпва мъдро и загрижено,
пази в себе си като в съсед
оня крехък смях на бъдещето.
И напред тя носи земното кълбо.
бременна със всички болки на света.
Тя единствена сред грохота
се е вслушала навътре в себе си,
в ехото, което там тупти.
Там едно юмруче удря
да пробие тази тясна тъмнина
и на слънце да изскочи.
Тя минава през разрухата
и през сечището от убити.
Как отеква всичко в нейното сърце!
Всяка земна пукнатина я боли.
Тя събира ръбестите късове
на разсипания свят
в своята закръглена утроба --
цял и нов да го пресъздаде.
Стъпва мъдро и загрижено,
пази в себе си като в съсед
оня крехък смях на бъдещето.
И напред тя носи земното кълбо.
Блага Димитрова, 1967, Тань-Хоа
Абонамент за:
Коментари (Atom)