бременна със всички болки на света.
Тя единствена сред грохота
се е вслушала навътре в себе си,
в ехото, което там тупти.
Там едно юмруче удря
да пробие тази тясна тъмнина
и на слънце да изскочи.
Тя минава през разрухата
и през сечището от убити.
Как отеква всичко в нейното сърце!
Всяка земна пукнатина я боли.
Тя събира ръбестите късове
на разсипания свят
в своята закръглена утроба --
цял и нов да го пресъздаде.
Стъпва мъдро и загрижено,
пази в себе си като в съсед
оня крехък смях на бъдещето.
И напред тя носи земното кълбо.
Блага Димитрова, 1967, Тань-Хоа
Няма коментари:
Публикуване на коментар