Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!
Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш е въпросът?
До днес, ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
Не искам да те плаша, но е важно да кажа,
че удавени са много! Така че,
ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
С гьолове е осеяна земята
- в тях можеш да си шляпкаш до насита…
Те – смелите, се хвърлят във водата,
страхливите – дори и не опитват…
Васка Мадарова
Той взе ме в своите обятия...
Бях мъртъв, но към живота се завърнах.
Бях плач,
ала в усмивка се превърнах.
Любовта дойде
и потопи ме в слава вечна.
Ето как се случи:
Той ми каза:
"Мястото ти не е в тази къща.
Не си достатъчно безумен."
Отидох си и се завърнах
бясно луд и вързан с вериги.
Той ми каза:
"Ти не си пиян. Изчезвай!
Не си от нашето тесто."
Отидох и безобразно се напих,
живота си изпълних с музика и танц.
Той ми каза:
"Не си погубил себе си докрай,
в радостта не си потънал безвъзвратно."
На мига пред него мъртъв паднах
напълно отделил се
от това което бях.
Той ми каза:
"Ти си учен, разумен човек,
изпълнен си с размисъл и мнения."
Превърнах се в неук глупак
и напуснах компанията своя.
Той ми каза:
"Ти си свещ,
светлина за заобикалящите хора."
Отказах се от всички.
В дим се претворих
и разсеях се в ефира.
Той каза:
"Ти си шейх, глава,
водач на чело що стои."
Аз казах Му:
"Не съм ни шейх ни водач.
Аз съм твой смирен послушник."
Той ми каза:
"Ти имаш ръце и криле.
От мене нужда нямаш."
Аз казах :
"За твоите крила копнея!"
и своите веднага отстраних."
Неговата Слава тогава проговори
и ми каза :
"Недей отказва се сега.
Почти пристигна.
Пътят и страданието забрави.
С любов и милост идвам Аз при теб."
Тогава той ми каза :
" О,моя древна любов,
не напускай вече обятията мои!"
Аз казах:"Да."
И там останах ...
Руми
Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. На есен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките.
Пак нощ и прохлада, спи Ран, лешояда,
Манг, прилепът, вече се скри.
Човекът затвори стадата в обори,
че ний сме на лов до зори.
За ноктите смели, за зъбите бели
настъпи решителен час.
"Добър лов!" на всеки по тия пътеки,
Закона сега е със нас!
Ръдиард Киплинг
Имаш два избора!
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!"
Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм.
От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.
