улица "Вълшебна" №5

На улица "Вълшебна" номер пет

живеят котка и едно момиче.

Имат балкон с ажурен парапет,
перденца на цветя и на звездички,
саксии със оранжеви цветя,
завързани балони на простора,

а нощем имат люлка за Луна,
направена от облаци и покрив.
В градината им никне Тишина.
И музика. От няколко врабчета.
Когато му е скучно на Дъжда,
долита там и каца по дърветата.
А хора не отиват...Не и до днес.
Ти - също. Но ако аз изчезна,
оставям ти най - точния адрес:
Момичето от улица "Вълшебна".

Caribiana

Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.

Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.

Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.

В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.

Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.

Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.

И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…

Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.

Катерина Хапсали