Денонощие

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

Директор на водопад

На крака сме родени, със краката твориме,
по познати пътеки всички дружно вървиме,
общо взето щастливи, общо взето нещастни,
домовете ни пълни, но главите ни празни.


От сън уморени, по бюрата лежиме,
носим пълни кореми и затова ще тежиме,
с бързината на мравки, но с идеи големи,
всеки се бърка в чужди проблеми.


Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.


От яйцето със песен, валяк път си пробива,
всичко що е природа, със асфалт ще залива
магистрали, централи, завод до завод,
всички дружно вървиме към научен възход.


Искам да бъда директор на водопад!