Downtown

I will the train
leave the sun for the rain
and come downtown
I will spend money and time
loose friends and cry
more than motherless child
I will come downtown to you now take

Колко струва...

Seems like everybody’s got a price, I wonder how they sleep at night. When the sale comes first, And the truth comes second, Just stop, for a minute and Smile Why is everybody so serious! Acting so damn mysterious You got your shades on your eyes And your heels so high That you can’t even have a good time. Everybody look to their left (yeah) Everybody look to their right (ha) Can you feel that (yeah) Well pay them with love tonight… It’s not about the money, money, money We don’t need your money, money, money We just wanna make the world dance, Forget about the Price Tag Ain’t about the (ha) Cha-Ching Cha-Ching. Aint about the (yeah) Ba-Bling Ba-Bling Wanna make the world dance, Forget about the Price Tag. We need to take it back in time, When music made us all UNITE! And it wasn’t low blows and video Hoes, Am I the only one gettin… tired? Why is everybody so obsessed? Money can’t buy us happiness Can we all slow down and enjoy right now Guarantee we’ll be feelin All right. Everybody look to their left (yeah) Everybody look to their right (ha) Can you feel that (yeah) Well pay them with love tonight… It’s not about the money, money, money We don’t need your money, money, money We just wanna make the world dance, Forget about the Price Tag Ain’t about the (ha) Cha-Ching Cha-Ching. Aint about the (yeah) Ba-Bling Ba-Bling Wanna make the world dance, Forget about the Price Tag. It’s not about the money, money, money We don’t need your money, money, money We just wanna make the world dance, Forget about the Price Tag Ain’t about the (ha) Cha-Ching Cha-Ching. Aint about the (yeah) Ba-Bling Ba-Bling Wanna make the world dance, Forget about the Price Tag. Yeah yeah well, keep the price tag and take the cash back just give me six streams and a half stack and you can keep the cars leave me the garage and all I.. yes all I need are keys and garage and guess what, in 30 seconds I’m leaving to Mars yes we leaving across these undefeatable odds its like this man, you can’t put a price on life we do this for the love so we fight and sacrifice everynight so we aint gon stumble and fall never waiting to see, a sign of defeat uh uh so we gon keep everyone moving there feet so bring back the beat and everybody sing it’s not about… Yeah yeah oo-oo forget about the price tag

Изглежда всички си имат цена. Чудя се как спят през нощта? Когато клюките са преди всичко, а истината остава на втори план. Просто спрете за минута и се усмихнете! Защо всички са толкова сериозни, държат се адски мистериозно? Носите тъмни очила и страшно високи токчета и не можете да си прекарате добре. Всеки се оглежда наляво. Всеки се оглежда надясно. Можете ли да почувствате това? Ще им платим с любов тази вечер. Не става въпрос на пари, пари, пари. Не ни трябват вашите пари, пари, пари. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената! Не става въпрос за ... верижки (гердани) Не става въпрос за ... ланци. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената! Трябва да се върнем назад във времето, когато музиката ни обединяваше. Нямаше удари в слабините,нямаше курви във видеата. Аз ли съм единствената,на която и омръзна? Защо всички са толкова обсебени? Парите не могат да ни купят щастие. Можем ли да се успокоим и да се забавляваме точно сега? Уверявам ви,че ще се чувствате добре. Всеки се оглежда наляво. Всеки се оглежда надясно. Можете ли да почувствате това? Ще им платим с любов тази нощ. Не става въпрос на пари, пари, пари. Не ни трябват вашите пари, пари, пари. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената! Не става въпрос за ... верижки (гердани) Не става въпрос за ... ланци. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената! Да, да! Добре, запазете си цената, вземете си парите обратно. Само ми дай 6 парчета и половина пачки и можеш да си запазиш колите, остави ми гаража и всичко... Да нуждая се само от ключове и гараж и познай какво? За 30 секунди потеглям към Марс. Да, ние минаваме отвъд тези недостижими цели. Ето така човече не можеш да определиш цена на живота. Правим това заради любовта,затова се борим и жертваме всяка нощ. Няма да се спънем и да паднем никога, и няма да чакаме знак за поражение. Затова ще караме всички да движат краката си. Така че пусни бийта и всички пейте Това не е всичко... Не става въпрос на пари, пари, пари. Не ни трябват вашите пари, пари, пари. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената! Не става въпрос за ... верижки (гердани) Не става въпрос за ... ланци. Искаме да накараме светът да танцува, забравете за цената!

Рай?

Безсрамен разход на духа — това е 
мигът на похотта. А дотогаз —
пламтеж-ламтеж, сласт, страст — тя мир не знае
и груба, дива, сляпа буйства в нас;
могъща нужда, подир малко чужда,
омразна и влечаща като стръв,
заситена, след миг се тя пробужда,
бушува и бунтува плът и кръв;
лов яростен, гонитба всекичасна,
безумие — преди, по време, след 
— сега блаженство, после скръб ужасна,
днес миг бленуван, утре призрак блед… 
        Но кой отблъсва чудната наслада 
        на този рай, отвеждащ ни във ада?

The expense of spirit in a waste of shame
Is lust in action; and till action, lust
Is perjured, murderous, bloody, full of blame,
Savage, extreme, rude, cruel, not to trust,
Enjoy'd no sooner but despised straight,
Past reason hunted, and no sooner had
Past reason hated, as a swallow'd bait
On purpose laid to make the taker mad;
Mad in pursuit and in possession so;
Had, having, and in quest to have, extreme;
A bliss in proof, and proved, a very woe;
Before, a joy proposed; behind, a dream.
All this the world well knows; yet none knows well
To shun the heaven that leads men to this hell.

Осъзнаване

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи, 
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня, 
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
 забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и 
въпреки това, не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и въпреки това, падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се, 
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се, 
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд с постижението,
че празнувам с радостни подскоци..
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес, 
разбирам, 
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.

Хорхе Букай

Пирински рожден ден

Пирине, Пирине...

Не те познавах, знаех, че те има, че си някъде там, но не те бях срещала.

Да обичаш, да се радваш на всички и всичко, да си изпълнен със светлина... Вече дори не помня дали някога съм го усещала. Опитвах се сама, молех за помощ, с малки крачки се доближавах до желаното състояние. Не вярвах! Дори не подозирах, че е възможно аз, лошата, почернената, злата...егоиста, не подозирах, че ще успея да се почуствам чиста. Не, не девица, в никакъв случай. Просто човек, светъл, обичаш, наслаждаващ се на живота, прегръщащ, усмихнат, светъл човек.

Случи се :))))))))
Дори изрекох думи табу за мен: "Всички ме обичат, защото аз обичам всички."

Започна се, когато отново се върнах в планината, когато усетих вятъра, когато помълчах със свободата. После си взех още една доза от нея и вече ставаше по-лесно. Отворих се за света и се оказа, че той ме е приел. Върнах се. И продължих. Срещнах ви. Отново. Запознах се. С новото си аз, което беше онази забравена от мен частичка, тъй важна за да оцелея.

Със ситни крачки се движих. Явно в правилната посока. Ето, че се върнах. Тук съм. ЕХООО, ИМА МЕ!

Вървейки към върха, бях преизпълнена със сили. На всяко спиране с невероятна гледка се "отварях", вдишвах светлината, усещах свободата, намирах се. Най-накрая. Знаех си, че се изгубих в планината. Не помня какво виждах, нито какво говорех. Но помня чувството. Неповторимо. Силно. Лично мое.

Вече имах сили да говоря, не само да бръщолевя глупости. Вече можех да се отпусна, да съм себе си. Без значение добра или не. Та и аз съм човек. Можех да се отпусна. И го направих.
А сега...в главата ми се преплитат само "обичам ви", "липсвате ми", "обичам ви" и усмивки, безброй усмивки, и светлина, онази силната светлина, запълваща, даваща отговори.

Приятели, БЛАГОДАРЯ ВИ, че ви има, че ви е имало и че ще бъдете до мен и занапред!

Полет

Защо пилето пресича пътя?

Основен въпрос: Защо пилето пресича пътя?

Отговори:

Учителката от детската градина:- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:- За свое добро.

Аристотел:- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:- Забравих.

Хипократ:- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II:-Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:-Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:-Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:- За да умре в дъжда.

Снупи:- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:- Май пропуснах нещо.

Kill your heroes

Я говорю тебе – убей своих героев и
Лети, лети, детка и не плачь,
Нет смысла беспокоиться, ибо
всё равно все умрут.
Каждый день мы просто…
Движемся и движемся вперед! Детка, только не иди!
Ты не догадываешься, что
Тебя любят больше, чем ты думаешь?

Заболяването младост

Има хора, които не ме харесват.
Има хора, които много ме обичат.
Има хора, които не ме познават.
Има хора, които аз не познавам.


Има животи, които не разбирам.
Има мнения, които не приемам.
...
Мисля, че това е Заболяването младост.

Власт

Ще бъда красива, горда, недостъпна
за таз нищожна паплач от мъже.


Ще бъда красива, даже подла,
за да не може никой да ме спре.


В живота милост не признавам,
гранит ще бъда, сърце от мраз.


Едничка власт над себе си признавам -
властта на собственото Аз!

Захар в хладилника

...или как обърках нещата

Събудих се навреме
подремнах още час

Отново понеделник!.

Извадих захарта, забравих за кафето.
Забързах с колелото, забравих телефона.
Започнах да работя, пропуснах КПП-то
Извадих си нещата и седнах на земята.



Трябва ли да си луд, за да не си нормален?!

Е_всичко_наред?

 Когато преди години гледах начумерените лица на хората, вътрешно им се сърдех, че не намират сили в себе си, за да открият нещо положително в живота си и да се усмихнат.

 Чудя се, аз ли съм се променила или животът ме смачка? Има дни, в които съм толкова ядосана на света, че пеенето на птичките ми звучи като крясъци, а поздравът "добро утро" го приемам като лично заяждане. Все по-често се опитвам да открия усмивката вътре в мен, но няма и помен от нея, затрила се нейде по житейския ми път.

 Преди години имах подобен проблем, но тогава успях да се възползвам от вроденото ни лицемерие. В един момент ролята, която играех, просто ме обсеби и отново бях онази усмихнатата, която всички познаваха и търсеха. Друг е въпросът дали "онази" е "тази". 

  Същинският проблем е, че сега дори на мен ми омръзна целият свят да ми е дразнител (трудно се живее така)...

Преход с Витан

Лакатник - Пършевица - Враца --> 22-23.04.2012 г. 

 Предстоеше ми не особено приятен изпит на 20-ти и вероятността да бъда една от многото навзели го, ме подтикнаха да си подготвя план за бягство. Щях да имам нужда от малко разпускане.

 Това беше поводът през седмицата да се поразтърся за място, където мога да стигна бързо, но и да има маркирани пътеки с не много кратки преходи. 

Разбира се  Врачански балкан откъм Искърското дефиле е много подходящ за бързи преходи на скоро неходили туристи :) Пък и е ей-тук, на една крачка.

 Във влака всичко беше нормално: вагоните бяха фул-на-макс, с Витан седяхме в коридора, кондукторката ни занимаваше, защото на касата не ми бяха издали билет за него, а и издаденият беше за следващия влак...

 Както и да е, стигнахме Лакатник доволно бързо и вече можех спокойно да извадя фотоапарата :)

Петък в парка

   Днес направих няколко снимки. Щастие безмерно, от което бях лишена известно-неизвестно време. Няколко, не толкова перфектни кадъра, ме заредиха с положителна енергия.

Колко е хубаво усмивката ми да е предизвикана.

   Петък е и, въпреки натовареното ми ежедневие, си позволих да разпусна с приятели в парка. Доволна съм.Успях да се заредя. Имам нужда от повече, но и на това се радвам. И, пишейки, осъзнавам за пореден път, че не мога да живея в изолация.

Тази публикация е началото на моя нов/стар начин на живот.

Наздраве!

Ще...

Ще дойде ден, ще минат два
и те ще се превърнат във година
и после друга, и още много докато умра -
Дали самоубийство или неволно да загина?

Ще мине седмица, и две, и три
и аз ще те забравя
и някой друг ще те помоли "Спри!"
и някой друг все ще ти прощава.

Слънцето изгрява и залязва
Глупав кръговрат
И мойта светлина залязва
и очите ми неискрени сълзят

Ще пиша ред, и два, и три
и те ще създадът тетрадка
Влиза първи, втори, трети
Животът си превърнах в мисъл кратка

Екзитус - Тя иска само да я оставят на мира

Тя отново се връща след десет
и във къщи - отново скандал.
Баща й крещи като бесен.
Той е нервен, уморен, остарял.

Той я блъска, тя пада на пода
и го гледа със страх и тъга.
Тя затваря очи, но не може
никъде да избяга сега.

Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!

Тя е само шестнайсетгодишна,
но разбира от много неща.
Някои може би са излишни,
ала други помагат в беда.

Тя сънува неща невъзможни
-звездни нощи, море и любов.
Тя мечтае да бъде свободна
в някой свят - прекрасен и нов.

Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!

Краят,Животът, Смъртта...

"Когато се изправиш на ръба, не е важно дали ще продължиш напред или ще се върнеш.

Важно е, да направиш това, което искаш."

Омръзна ми. Винаги съм се надявала на Смъртта и винаги съм знаела, че не съм й спешна. До скоро разчитах на "Краят на Света" през 2012г., но осъзнах, че и тогава няма да имам късмет.

Ще се живее и това си е.

А понеже Животът и без това е скапан, мога поне да му правя напук, ей така, заради себе си. И да чакам и да не чакам Края, той ще дойде прекалено късно, когато няма да имам сили дори и на него да се зарадвам. Та, майната им, и на Края, и на Живота, и на Смъртта...

Слагам усмихнатата маска и тръгвам на разходка.

Someday We'll Know

One day I'll go to dancing on the moon :)))


Someday...may be... we'll know...

За Самотата

Самотата е едно от онези необясними състояния, които с еднаква сила ни карат да ни боли и да сме щастливи. Въпросът е дали я възприемаме като наказание или като награда. Искаме ли да сме сами или не.
 Обичам да съм сама, но не обичам да съм изоставена. Не ми е хубаво, когато имам нужда от някой до себе си, а този някой да липсва.
 В самотните нощи, когато наблюдавам небето и слушам тишината се чувства изпълнена с живот, с мечти, с чувства. Тогава се чувствам себе си.

Аз съм учител

Джон У. Шлатър

Аз съм учител. Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос. Аз съм много хора на много места. Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси. Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър. Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории. Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете. Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги. Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу". Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус. Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици. Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.