Някой ден

   Изморих се да се отстоявам. Изморих се да се боря да бъда себе си. Да се доказвам. Защо? Може би някой ден ще порасна и ще приема света такъв, какъвто е. Но все още не искам.

   Някой ден... Ще ме приемеш ли такава, каквато съм? Ще има ли свят без условности?

   Уморена съм. Уморена съм да живея. И да бъда себе си.

   Някой ден ще се пусна по течението. Ти къде ще си? Ще ме чакаш ли на брега?

   Не отговаряй. Знам какво ще кажеш. Знам. Изморих се да знам. Искам да чувствам.
   Изморих се да се боря за правото, да бъда себе си.
   Някой ден ще порасна.

Самоубиец

Лежа и виждам призрак в моя сън,
видение среднощно - там, навън.

То е безлично, с хиляди лица,
в живота - явен: таен полицай.

-- То - пита то, - защо лежиш прострен? -
А аз лежа студен и вцепенен.

-- Тук беше тя, по-светла от звезда -
желаната тъй страстно Свобода!

Но после тя изчезна...там, натам,
и легнах аз сразен, прострен и сам.

-- А тая кръв по слепите очи?
-- А тая кръв ли? - шъпна аз -

Мълчи!...

Това е белег, що остави тя.

Напътствие в смъртта и вечността...

Най-светъл от живота талисман,

зарад бореца с доблестта венчан.

Николай Хрелков

Обесването...

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Можеш да удавиш мъката във вино...

...ако виното е много, а мъката -малко.

Нека всички осъждат пияните.
Нрка всички крещят за вредата от чашка коняк.
Аз ще пия и пак, и пак, и пак...
Чувствах само до себе си твоето рамо,
до лицето си - твойто лице,
две изгарящо топли ръце и любимите устни
върху своите чувствах аз

безумна страст...

Чувствах как уморена

заспива трезвата мисъл.
Не бях нито зла, ни ревнива, бях само щастлива.

С ТЕБ!

В студената вечер!

Мрак!

Страст, любов и коняк!

Give me your love no time to loose!

Deja vu от август 2001

Наръчник за туриста

1. Ако видите хижата на 15 минути, а въпреки това вървите към нея още 2-3 часа, имайте предвид, че бинокълът лъже!
2. Туристът не пие, той се лекува!
3. Туристът е винаги млад. Най-вече над осемдесетте си години!
4. Има два вида хора – такива които обожават планината и такива, които нямат абсолютно никакъв вкус!
5. Туристът може да отиде и на море, но не вижда никакъв смисъл в това!
6. Който си носи – яде, който си води …
7. Всеки турист е човек. Но не всеки човек е турист. Следователно туризмът е по-висше благо!
8. Приготви полезното, вземи необходимото!
9. Допълнителното – ако има сили, ако има място!
10. За екипировката – по-добре нещо излишно, отколкото нещо недостатъчно.
Следствие: винаги съществува опасност от вземане на нещо излишно!
11. Екипировката не прави туриста … само помага!
12. Храненето разваля апетита на туриста!
13. Първо се изяжда нетрайното, после тежкото!
14. В планината лоша ракия, грозна жена и неприятно време – няма!
15. Туризмът предпазва от забременяване. Особено ако не се прави секс!
16. На кръгла маса, в хижа и в женско сърце винаги има място за още един!
17. Не се предоверявайте на собствените си сили!
18. Нагорнището е само нагоре; надолнището е само надолу!
19. Почивките се правят с лице към изминатия път!
20. Кавалерството остава в изходния пункт. В планината е необходимо Свръх-кавалерство!
21. Туризмът е над дребните неща. Дори, когато дребните неща са непреодолимо много!
22. С алпийски котки трудно се играе футбол!
23. Всеки пешеходен турист е преболедувал /или рано, или късно ще преболедува/ дъждовен пешимазохизъм!
24. Туристът винаги трябва да се държи добре – дори когато се е хванал за главата!
25. Според водачът хижата е на един *** разстояние; според обикновените туристи – на ***** си лелина. Очевидно ***** е повече от ***!
26. Няма пряк път дотам, където си струва да отидеш, но си струва да опиташ!
27. Върховете винаги са най-отгоре!
28. В планината лошо време няма, има неподходящо облекло!
29. В хижата и в гробищата местата никога не свършват!

Сила

По-силна съм така.
За губене да нямам нищо.
Над нищо свое не треперя в страх,
не си заключвам нищо със мълчание,
не се озъртам да не ме ограбят.
Безстрашна аз излизам
срещу световете на света.
Е, шибайте ме, ветрове!
Какво ли повече ще ми отнемете?
Не нося тежеста на нищо свое,
за да ме огънете.
Не моля нищо свое да опазя,
за да ме свалите на колене.
Не стискам нищо в шепи,
за да ме приклещите в окови.
Свободна съм сега,
с отвързани криле и мисли,
за да обхвана всичко.
Колкото ти повече ми вземаш, свят,
толкова аз повече те притежавам.
Никога не си бил така мой,
както мой ще бъдеш, свят,
когато няма аз и себе си да имам. 

Блага Димитрова

Черно мляко

Смяташ, че някои от нас са по-достойни от други. А истината е, че всички ние сме твое отражение. Всички сме едно цяло. Не е задължително да си приличаме като две капки вода. Ние с нея споделяме еднаква същност. Разбери го най-после. Докато не проумееш, че всеки глас вътре в теб е част от същия кръг, няма да се чувстваш цялостна. Съедини ни в Едно.

Елиф Шафак

***

"10 години обикалях, разглеждах, проучвах....и се върнах убедена, че е по-добре да работя за промяната на страната не с гръмки лозунги, плюене и нравоучения...не, не... тихо, по английски, незабелeжимо и с усмивка И първата ми задача, с която се заех, бе да изчиствам входа в блока /така всяка неделна утрин в 7 метях, миех, бършех...точно като у дома, за да ми е кеф в чистото и подредено жилище/...първите няколко месеца входът оставаше чист 2-3 дни, а съседките не пропускаха да подхвърлят: "Aбе, комшийке, ти се върна, за да ни чистиш ли?", на което отговарях с усмивка: "На себе си чистя,че ми е хубаво да вляза в чист вход, а вие кярите покрай мен, но не ми се свиди, радвайте се на чистото и вие сте хора." Така след година и други съседи взеха да чистят, а след втората...ехеее, разбитата входна врата се смени и се заключва, стълбището се обнови...и, което най-много ме радва, съседите скарани от години /и потънали в ниските вибрации на завист, ревност, омраза/ взеха да си говорят на пейките пред входа Та днес живея в чист вход, с подредена градинка и поздравявам усмихнати съседи....а ми казваха че не е възможно...постоянство е нужно и добри дела "

Мозъкът

Кратко есе на дете в 4-ти клас на тема :)
МОЗЪКЪТ

"С мозъка човек мисли, че мисли. Освен това, той се ползва за главоболие. Намира се в главата директно зад носа.
Когато човек киха, той капе.
Мозъкът е много чувствителен орган. Поради тази причина, повечето хора го използват изключително рядко."

На Изток От Рая

   


„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“

"На изток от Рая" на Джон Стайнбек

***

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът – превит.
Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах – беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах – познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът – Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето – встрани.
„Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай – ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.“
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

der Hund

Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна.

Пабло Пикасо

Джордж

1.

“Самото съществуване на огнехвъргачката доказва, че някога, някъде, някой си е казал: “Знаеш ли, много искам да запаля ей, онези хора ей, там, но просто не съм достатъчно близо, за да го направя.”



2.

“Истинската причина, поради която десетте божи заповеди ги няма в съда е, че не можете да поставяте: “Не кради”, “Не прелюбодействай” и “Не лъжи” в сграда пълна с адвокати, съдии и политици. Те просто създават враждебна работна среда.”

3.

“Трябва да се направи нещо по въпроса с религиозните атлети. Винаги благодарят на Бог, когато спечелят и никога не го споменават, когато загубят. Никога не чуваш: “Бог ме накара да изтърва топката” или “Бог ме спъна точно на финала”. Явно това имат предвид, когато казват “неведоми са пътищата Господни.”

4.

“Нали знаеш, стария американски двоен стандарт: казваш едно, вършиш друго. Самата ни държава е основана на него. Нали знаеш, това е нашата история. Тази държава беше изградена от робовладелци, които са искали да бъдат свободни.”

5.

“Някои национални паркове с къмпинг имат списъци с резервации. Да знаете, че когато се налага да чакаш година, за да спиш до дърво, нещо със сигурност не ни е в ред.”

6.

“Хората, които казват, че не им пука какво мислят хората, обикновено отчаяно убеждават хора, че не им пука какво мислят хората.”

7.

“Не ми харесват целувачи на задници, подмазвачи и отборни играчи. Харесвам хора, които бъгват системата. Индивидуалисти. Избягвайте отбори на всяка цена, дръжте кръгът си малък, никога не се присъединявайте към група, която има име. Ако кажат: “Ние сме еди-кои си.” – изчезвайте от там, ако е невъзможно, просто не вземайте участие. Ако забележат и кажат: “Хей ти, ти не си отборен играч.” – похвалете ги, че са наблюдателни.”

8.

“Аз не разбирам, защо проституцията е незаконна. Продажбата е законна и чукането е законно. Защо, тогава продажбата на чукане да е незаконна? Не схващам логиката изобщо. Защо е забранена продажбата на нещо, което можеш да даваш напълно безплатно? Едва ли да дадеш на някого оргазъм е едно от най-лошите неща. Все, пак в армията ти дават медал да гориш хората с напалм, обаче в цивилния живот, ако дадеш на някого оргазъм – марш в затвора!?”

9.

“Значи, може би не са политиците, скапаняци. Може би е нещо друго. Нещо друго, като обществото например. Да, обществото е виновно! Виновно е, защото ако бяха виновни политиците, то тогава къде са всичките умни, честни и интелигентни американци, които са готови да ги заместят? Къде са? Истината е, че няма такива. Всеки е в мола, чеше си ташаците и си купува кецове със светлинки по тях и после се оплакват от политиците.”

10.

“Ние сме толкова егоцентрични, толкова арогантни. Днес всеки нещо ще спасява. Да спасим дърветата, да спасим пчелите, да спасим китовете и охлювите… И най-голямата арогантност от всичко? Да спасим планетата! Абе тия хора шегуват ли се? Да спасим планетата!? Ние не знаем как да се грижим за себе си, не сме се научили как да се грижим и за другите и ще спасяваме планетата!? И между другото на планетата й няма нищо. Планетата е добре – хората са прецакани! В сравнение с хората, планетата си върви идеално. Била е тук повече от 4 милиарда години и никъде няма да ходи, хора. Ние, обаче ще ходим! Ние! Стягайте багажа и се приготвяйте – заминаваме си. Заминаваме си и няма да оставим кой знае каква следа. Е, освен малко стиропор, примерно. Планетата си е добре. Тя ще си е тук – нас няма да ни има. Просто поредната провалена мутация, поредната поправена биологична грешка.”

Хор на несъзвучните гласове

„Опитай...” – прошепнала Мечтата.
„Какво? Пак ли?!” – възмутил се Опитът.
„Ха…, отново, заради мен.” – ухилила се Причината.
„Не! Заради мен!” – надигнала глас Гордостта.
„Участвам!” - обявила Решителността.
„Накъде без мен?” – попитало Безумието.
„Без теб, навсякъде …” - отвърнало Спокойствието.
„А може би да отложим за утре?” – предложило Съмнението.
„Сега или никога.” – отсякла Упоритостта.
„А може би… не трябва?” - промърморила Предпазливостта.
„Млъкни!” – гракнала Храбростта.
„Сега или никога!” – повтори Упоритостта.
„Най-важното е само да не е като вчера!” - предупредила Обидчивостта.
„Вчера няма да се повтори!” - успокоила Глупостта.
„Всичко ще бъде по друг начин!” – излъгало Предчувствието.
„Цялата тази работа ми прилича на нещо…” - замислила се Паметта.
„Ех, вие...” – процедила през зъби Мечтата.

Цяло бедствие

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно....причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай, аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай, още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам....Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам,
да ти парят събрани в ръката.

Елица Стоянова

За късмета

Господ тръгнал с един чувал късмет. Вървял, вървял. Оглеждал се. Чудил се:" - Тук да дам? Не, не, другаде ще да е...На този човек ли? Е, няма пък."
Така си се разхождал Белобрадият старец дни и нощи без да реши къде да остави късмета, който носи...
И една тъмна нощ, през зимата на далечната 1985 година, нейде към полунощ (а може и по-после да е било) дочул, че съм затръгнала да се раждам.
Стиснал той чувала, вързал си връзките на кецовете и се втурнал през галоп ('щото те и Орисниците са тренирали лекоатлетически дисциплини). Бързал той, бягал, да не закъснее - Елица-Звездица (по-позната като Виелица) идва на Бял свят.
Бяягал, бяягал, през планини и гори, реки и морета (сега заради него всичките трябва да ги обиколя), градове и села...
И така, стигнал той навреме - тъкмо съм почнала да обяснявам на акушерите, че не трябва да ме държат за краката - и се явил с голеееемия чувал с късмет (все така пълен до горе). И какво да прави, тежало му вече, толкоз тичане с багаж не е шега работа, връчил ми чувала, благословил ме и отишъл да си почива след кардио-тренировката.
Точка. Шипка Точка

Из "Как целият късмет на света ми се е стоварил на главата"

Спазването на следващите правописни правила е силно препоръчително и желателно. Те благоприятстват безпрепятствения обмен на файлове (документи) и лесното им и бързо редактиране. Разработени са на база на българската граматика и дългогодишен опит в използване на текстови редактори за персонални компютри. Това са само основните, най-често срещани правила и не изключват спазването на всички останали.

При създаване на документи на чужд език да се спазват правописните правила за съответния език.



Употреба на главни букви

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).

Главна буква се пише в собствени имена:

Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.

Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.

Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (Правило 1.2.2 и Правило 1.2.5) се пише само първата дума:Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание .

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа .

С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение:Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

Главна буква се пише в относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

Главни букви се пишат при изразяване на уважение:

С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила при пренасяне на срички:

Едносрични думи не се пренасят.

При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.

В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила.

Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).



Правила за писане на препинателни знаци

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:



Общи правила

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически ) и при степенуване (например: по-голям, най-голям ).

Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.

Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.



Точка

Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : „Кажи си името. Не бързай толкова.”

След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

За дати е възприето следното означение: 8.II.1994 г. или 8.02.1994 г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г . – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г ., 226 стр., § 15 и др.

Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например , ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.



Въпросителна

Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например:

„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”

„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”

След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”

В заглавия обикновено не се пише въпросителна ( ”За какво се борим” ) Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише ( ”За какво се борим?” ).



Удивителна

Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”

Удивителна се пише също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:

„– Браво !”

„– Братя мили!”



Запетая

В рамките на простото изречение запетая се употребява:

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.

При изреждане.

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”

При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”

При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”

За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.



Обръщения и междуметия:

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”

„– Братя мили, благодаря ви за честта.”

„– Благодаря ви за честта, братя мили.”

Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:

„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”

„– Това, мисля, е достатъчно. „

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните:

„Той обаче не изпълни обещанието си.”

„– Ти например какво ще кажеш?”

Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на особените части на изречението.

Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”

Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение:„Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: „След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.”

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”

В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”

Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”

Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”

При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”

Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”

Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”

Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например:„Мисълта, че ще замине, го радваше.”

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза и, употребен еднократно.

Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например:

„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”

„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”

Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”

Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:

„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”

„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”

Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”

При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”

Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”

При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”

Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например:

„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”

„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”

Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”

Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”

Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:

„Това може да разбере само който го е преживял.”

„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”

„– Попитах не защото не знаех.”

Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”



Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

Тире се пише на мястото на думи, които се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”

Тире се пише пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

Тире се пише след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:

„– Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!”

Тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: „Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”



Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: „Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.”

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (не Реките: Вит,Искър ...).

Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

„Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

- Колко цветя! Колко цветя!”

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”



Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

Кавички се използват за означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: „Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

„– Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?”

„– Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (но: „ Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”? )

Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.



Скоби

Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.



Многоточие

Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:

Многоточие се пише в края на недовършен израз, например: „Можеше да не бъде така, но...„

При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: „Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже” и пр.



Правила за писане на числа и номера

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.

В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативни актове и др. След тях не се пише точка.

При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” (без да се оставя интервал).

Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Други правила

Не се използват паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази цел да се използват табулатори или таблица, на която не се виждат контурите.

В процеса на работа да се конфигурира и използва функцията Autotext, който позволява само с няколко знака да се вмъкват готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформи бизнес-кореспонденцията или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, да се използват знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай да се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това спасява от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други подобни неуместни пренасяния.

Най-често използваните съкращения да бъдат съобразени със следващата таблица:



Най-често срещаните съкращения:

в. = век

ж. р. = женски род

Сл. Хр. = След Христа

в. = вестник

ср. р. =среден род

пр. н. е. = преди нашата ера

вж. = виж

заб. = забележка

т. е. = тоест

вм = вместо

и др. = и други

п. п. =. после писано

г. = господин

и мн. др. = и много други

р. = река

год. = година

и др. т. = и други такива

с. = село

гр. = град

напр. = например

св. = свети

д-во = дружество

проф. = професор

сп. = списание

д-р = доктор

и под. = и подобни

срв. = сравни

ед. ч. = единствено число

и пр. = и прочие

стр. = страница

мн. ч.= множествено число

и т. н. = и тъй нататък

тел. = телефон

м. р. =мъжки род

Пр. Хр. = преди Христа

т. г. = тази година

Ако бъдат спазени тези правила (това не са всички, но на практика са достатъчни), ще се убедите колко по-лесно ще ви бъде всичко и колко по-добре ще бъдат приемани документите, изготвяни от вас.

http://www.kakvo.org/pravopis-kak-da-pishem-pravilno/literatura/statia

Потомка

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя —

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

Елисавета Багряна

В света на липсващите думи

В света 
на липсващите думи
ли попаднахме? 
Или думите 
зазидахме сами 
зад страх 
и смут, 
зад тръпна жажда 
и залутани следи? 
В света 
на липсващите думи 
не се заравяй 
във очите ми, 
ако не си готов 
да изгориш.

Събка Митева

Посвещение

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка —

на теб — непознатия — смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми — властната — жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова