видение среднощно - там, навън.
То е безлично, с хиляди лица,
в живота - явен: таен полицай.
-- То - пита то, - защо лежиш прострен? -
А аз лежа студен и вцепенен.
-- Тук беше тя, по-светла от звезда -
желаната тъй страстно Свобода!
Но после тя изчезна...там, натам,
и легнах аз сразен, прострен и сам.
-- А тая кръв по слепите очи?
-- А тая кръв ли? - шъпна аз -
Мълчи!...
Това е белег, що остави тя.
Напътствие в смъртта и вечността...
Най-светъл от живота талисман,
зарад бореца с доблестта венчан.
Николай Хрелков
Няма коментари:
Публикуване на коментар