Любовта се отглежда

 Тъгувам за всичките неслучили се срещи

За пропуснатата радост

За несподелените моменти

За "разсейването" с други,

когато можехме да сме със теб.

Липсват ми разговорите човешки

и страстите, горящи във очи.

Оплаквам двама ни за самотата, 

в която давехме се дълго.

Все казваш "копнеж към свободата"

Свобода, не е ли мираж докато сме живи?!

Не сме ли свързани със всички?

Не е ли поредната
илюзия,

която си избрал от страх?

Защото любовта е сливане,

и грижа, и зависимост донякъде...

Зависими от обич

Когато от болката на другия

страдаме и гневно я възпираме

Когато с радостта на другия

подскачаме и заедно празнуваме

Не е ли мираж и любовта към другия?

Защото свързани сме

и защото любовта е в нас към другата,

към сенчестата страшна болка.

И иска грижа и поливане...