За пропуснатата радост
За несподелените моменти
За "разсейването" с други,
когато можехме да сме със теб.
Липсват ми разговорите човешки
и страстите, горящи във очи.
Оплаквам двама ни за самотата,
в която давехме се дълго.
Все казваш "копнеж към свободата"
Свобода, не е ли мираж докато сме живи?!
Не сме ли свързани със всички?
Не е ли поредната
илюзия,
която си избрал от страх?
Защото любовта е сливане,
и грижа, и зависимост донякъде...
Зависими от обич
Когато от болката на другия
страдаме и гневно я възпираме
Когато с радостта на другия
подскачаме и заедно празнуваме
Не е ли мираж и любовта към другия?
Защото свързани сме
и защото любовта е в нас към другата,
към сенчестата страшна болка.
И иска грижа и поливане...
