Денонощие

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

Директор на водопад

На крака сме родени, със краката твориме,
по познати пътеки всички дружно вървиме,
общо взето щастливи, общо взето нещастни,
домовете ни пълни, но главите ни празни.


От сън уморени, по бюрата лежиме,
носим пълни кореми и затова ще тежиме,
с бързината на мравки, но с идеи големи,
всеки се бърка в чужди проблеми.


Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.


От яйцето със песен, валяк път си пробива,
всичко що е природа, със асфалт ще залива
магистрали, централи, завод до завод,
всички дружно вървиме към научен възход.


Искам да бъда директор на водопад!

Човекът змия

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.

Кожата не ща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.

Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.

А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.

Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.

Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.

Нова Генерация

Пътуване към себе си

   Планината, казват, е еднаква навсякъде, винаги дава, но какво взема. А дали можем, да й го дадем?   
   
Къде съм?

           В планината ли?

                        А защо не я усещам?

   Аз съм същата, не съм се променила!

                                 Дали не греша?

   Май не съм тук!

   Планината материя ли е или дух?

   А аз какво съм?

                Човек ли или нещо с неизвестно?

   Къде ми е човешкото лице? Май съм го забравила. Как можах пред "хора" да се появя с нечовешки лик?! Забравила съм в суматохата да се нагиздя. Сега няма да ме харесат. Не че има нужда, но не мога да си намеря човешката маска, а тя ми трябва. Май съм я изгубила, самата аз май съм изгубена.

   Дали имат нещо общо двете загуби?

        Не знам.

             Не вярвам.

                А маската ми трябваше. Но по-важното е, че аз си трябвам. Щом себе си се нямам, как ще имам другите, как ще имам света? Какво ще бъда?

   Някой ще ми каже ли къде съм? 

Откритие

Аз съм огледален образ, независим
Цялата съм огледало, изкривено
Противоположност на света зависим
Вечно отрицание, неповторимо


Добър ли си - аз ставам лоша
Ако си груб, тутакси ще се разнежа
Прилежно ли си сресан, без да знам ще се разроша
Желаеш ли ме, навън ще отлети копнежа


Разбери, родена съм противоположност,
на света безкрайно отрицание.
В зависимост нивото ти на сложност,
обратнопропорционално е моето съзнание.


Щедър ли си - в скъперничка ще се превърна
Мълчалив - езика си веднага ще развържа
Бягаш ли - не нарочно корени ще пусна
Спреш ли - към безкрая бързо ще се впусна


Твоят огледален образ - аз съм, погледни!
От теб зависима противоположност, разбери
Красива или грозна - сам си избери
До теб стоя, но невидим зид все ще ни дели!

Надникване в кладенеца

Изневидело. От никъде. До задавяне. За гърлото. 
Безпричинно. Непонятно. Настроение. 
И напразно. И отчаяно. Часове наред. Преборване. 

С някакво си никакво. 

И по дяволите логика. 

 Вечни принципи. 

 И трайности. 

Вездесъщо мимолетниче. 
Ти си ми опровержение. И едничко доказателство. 
Нещо там. 

 Не знам. 

 Но сигурно.

Камъкът на любовта

Камък пясъчен на маса 
Ехиден смях, премълчавана тъга 
Един, сред много други за украса 
Намерих него - Камъкът на любовта 

Ден странен, сиво-ежедневен 
Слънце, облаци, небе... 
Сред хиляди роднини си забравен 
Сам, като самотното дете

Един, сред много други за украса, 
намерих него - Камъкът на любовта 
Знам, и моят ден ще дойде за отплата, 
един, сред много други за смъртта

Има някъде

Прекрасен ден...

Хумор » Перфектният ден на един мъж

07:00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07:30 Лимузината пристига.
07:45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08:00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09:30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09:45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11:45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка "Дон Периньон".
12:15 Свирка.
12:30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
14:15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
14:30 Полет към Монте Карло.
15:30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
17:00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
18:45 Сране, душ, бръснене.
19:00 Новините по ТВ: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), Марихуаната, Кокаина и белите робини са легализирани.
19:30 Вечеря: Омари за предястие, "Дон Периньон" (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела.
21:00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
21:30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
23:00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
23:30 Свирка за лека нощ.
23:45 Сам в леглото.
23:50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.

Я вас любил: любовь ещё, быть может…

* * *

Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

1829

Александр Сергеевич Пушкин