Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!

вторник, 29 септември 2009 г.

Човекът змия

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.

Кожата не ща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.

Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.

А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.

Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.

Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.

Нова Генерация

Няма коментари:

Публикуване на коментар