Жените искат много, но се нуждаят от 2 пъти повече...

В житието на св. Атанасий Атонски, ктитора на Великата Лавра, е описан един случай. Този светец винаги ядял много и другите монаси казвали:
- Е, свят е нашият старец, но яде много…
Понеже ги чул, един ден той наредил на готвача да приготви много повече ядене от обичайното и му наредил:
- Затвори вратата на трапезарията, за да не могат да си тръгнат и ще правиш това, което ти казвам!
Монасите седнали и започнали да се хранят. Изяли една чиния. Св. Атанасий казал на готвача:
- Сложете на всички втора чиния!
Сложили втора чиния и монасите я изяли. Трета чиния. Монасите се опитали, но изяли да речем една трета. Донесли четвърта чиния. Не могли, само двама-трима яли. Пета чиния. Шеста чиния. Седма. Св. Атанасий изял седем чинии. Междувременно всички се били отказали. Той казал на братята:
- Вижте, седем чинии изядох и мога да кажа, че сега донякъде се наситих! Усещам, че съм изял толкова, колкото бих поел, ако не пазя въздържание. Затова отците казват: ”Вие изяждате една чиния и се насищате и това ви е достатъчно. Аз ям с вас две чинии, никога не се насищам, тъй като ми е необходимо да изям седем. Изяждам само две или една и половина и с много труд се въздържам. Затова не съдете по външност. Всеки човек има различна мярка.Човек вижда това, когато живее с много хора. Наистина има хора, които могат да изядат една шепа храна и да изкарат 24 часа, а другият изяжда една тенджера и не се насища. Не е същото нещо. Има различни човеци.

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя! 
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя! 
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Дреме ти

Дреме ти is my only remedy,
и сега, както и преди
погледни нещата под друг ъгъл,
не можеш да намериш щастието с Google
Не съм Софокъл, но и не ми трябва бинокъл
за да видя по-далече от носа си
Мисълта си насочвам, като поток от ток,
разточвам локуми, редя балкави и оправям глави,
а уж от опит, глава не боли,
но главната цел е поточна линия,
всичко безсрочно и по-малко химия
Следиш ли я тая линия
от развитието на персонажа
Да ти подскажа ли?
Не му мисли, а действай,
и каквото и да става - не се изнервяй,
посей семената си до девето коляно
Каквото е писано, ще стане рано или късно
по-добре, от колкото никога
Животът е книга - прочети я!

Дреме ти,
когато все не ти стига времето
Дреме ти,
когато си затънал във проблеми,
Дреме ти,
щом на никой друг не му дреме,
дреме ли ти значи, че ми дреме и на мене!

А шестото си чувство го подари на шефа си
и по стара българска традиция му благодари дори,
не че нещо, но вече направо ми става смешно,
и нищо лично, не ме разбирай грешно
Полезно е от време на време и по-лесно да е - take it easy
и други такива пинизи, стига с тия мангизи,
стига с тия норми и тия реформи, и тия кризи
Аре дай по-весело, че ми е втръснало
от физиономии вкиснали и носове увиснали
Не ви ли писна от тия изисквания,
на модерното общество,
но ние не сме от едно тесто замесени,
а чувства смесени във мен бушуват
и изплуват в отнесени рими от струните сресани
Затова, когато мисълта ти е грапава,
повтори си първия стих от припева

Когато започнах да обичам себе си

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: "Това е животът!"

Чарли Чаплин – Реч на седемдесетият му рожден ден