В житието на св. Атанасий Атонски, ктитора на Великата Лавра, е описан един случай. Този светец винаги ядял много и другите монаси казвали:
- Е, свят е нашият старец, но яде много…
Понеже ги чул, един ден той наредил на готвача да приготви много повече ядене от обичайното и му наредил:
- Затвори вратата на трапезарията, за да не могат да си тръгнат и ще правиш това, което ти казвам!
Монасите седнали и започнали да се хранят. Изяли една чиния. Св. Атанасий казал на готвача:
- Сложете на всички втора чиния!
Сложили втора чиния и монасите я изяли. Трета чиния. Монасите се опитали, но изяли да речем една трета. Донесли четвърта чиния. Не могли, само двама-трима яли. Пета чиния. Шеста чиния. Седма. Св. Атанасий изял седем чинии. Междувременно всички се били отказали. Той казал на братята:
- Вижте, седем чинии изядох и мога да кажа, че сега донякъде се наситих! Усещам, че съм изял толкова, колкото бих поел, ако не пазя въздържание. Затова отците казват: ”Вие изяждате една чиния и се насищате и това ви е достатъчно. Аз ям с вас две чинии, никога не се насищам, тъй като ми е необходимо да изям седем. Изяждам само две или една и половина и с много труд се въздържам. Затова не съдете по външност. Всеки човек има различна мярка.Човек вижда това, когато живее с много хора. Наистина има хора, които могат да изядат една шепа храна и да изкарат 24 часа, а другият изяжда една тенджера и не се насища. Не е същото нещо. Има различни човеци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар