Време е...

Есен е

Време е за чай и топлина

Мой ред е

Време е за любовта


Да съм достатъчно добра

За мен самата

Да съм достатъчна

Да нося любовта

Да бъде в мен самата


Време е!

Да съм влюбена във мен

В живота мой

Във същността


Без да давам или вземам

А просто да я имам

Любовта

Интимност

„Има начин да си щастлив в една връзка и той е да я използваш в истинското й предназначение, а не за измислена от тебе цел.
Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си.

Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите.

Всъщност, без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.

Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни…

Когато човешките любовни взаимоотношения се "провалят" (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се "провалят", защото си се въвлякъл в тях по неправилния начин.

Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях и извлекат заедно от тях.

Предназначението на взаимоотношенията е да се огледаш и решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш…. То е не като да имаш някой, който да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

Нека всеки човек в отношенията си да се занимава със Себе си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците…. Нека всеки човек в отношенията си да се занимава, не с другия, а със себе си…

Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското предназначение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Това е част от еволюционния процес.“

- Н.Д.Уолш

ЛЕЧИТЕЛИТЕ И ШАМАНИТЕ

☀︎︎  ☀︎︎  ☀︎︎ 

Лечителите и шаманите са ранени хора, които се научават да лекуват себе си по-първо и като се научат да възстановят здравето си, придобиват способността да лекуват другите.

☀︎︎ Това е спонтанен и естествен процес.

Призванието да бъдеш лечител е много подобно на призванието да се разболееш, тъй като това е свързано с призванието на недоволство от неспазване на това, от което другите се задоволяват.

Лечител е някой, който чувства твърде много раните си.

Всички сме родени ранени.

 
Повечето хора се адаптират, но лечителят е точно обратното: той се свързва силно с преживяванията миналото си. И това недоволство го води до неизбежния вариант да поправи душата си.

Този процес кара лечителите да развият голям потенциал за емоционална и духовна регенерация, предизвиквайки дълбока преобразование.

По този начин, след като пътят им е известен, те са в състояние да помогнат на другите.

Лечителят не е някой, при когото отиваш да те излекува. 
Лечител е човек, който събужда у теб твоята осъзнатост, за да се излекуваш сам.

☀︎︎ Клаудио Наранхо ☀︎

Само ще ме прегръща

Един ден ще дойде някой

и само ще ме прегръща

и няма да пита

защо съм руини

Един ден ще дойде някой

и ще изпива сълзите ми с устни

и няма да пита

защо се леят из ведро

и само ще ме прегръща

силно

ще се губя в топлотата му

ще потъва дълбоко в мен

и няма да пита

защо душата ми е бездънен ров

Един ден ще дойде някой

и ще ми припомни

какво е да се усмихвам

ще бъде хубаво защото

само ще ме прегръща

и няма да пита

Един ден част от мен

ще си отиде

и аз няма да питам

само ще го прегръщам




16 август 2020г.

© Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

(Не) Искам

Не искам да бъда "любов" на повикване!

Нито "приятел", когато потрябвам! 

Не искам измислено снощи "обичане"! 

Нито "причини" милион да остана! 

Не искам да бъда "подслон" за бездомни!

Нито пък "стряха" под наем! 

Не искам "завинаги" утре да свърши!

Нито да бъда "утеха" на заем! 

Не искам вече празни "обещания"! 

Нито да "дишам" вина! 

Искам само да срещна душата си с някого, носещ душа! 

Бисерка Тодорова

Още време, докато имам време и спокойствие

 Симо Колев: До 50-годишните жени...

Ти си на 50. Тамън си. Доближаваш до момента, в който ще можеш да ходиш до Тенерифе за 299 евро, защото си 55 плюс. Не се сдухвай – шегувам се.

50 е същото като 40. И като 30. Запазила си духа на изброените години. Не се опитваш да запазваш начина, по който изглеждаш. Просто пусни миналото. Няма по-гадно от 50- годишна жена, която се е вкопчила в аутфита на 30- годишно момиче. Нали сме си говорили. Този разговор е най в сила сега.

Пишеш с молив. По-стилно е и не е така истерично като писането с химикалка, която пуска. По-щастлива си от всякога. Имаш време. Не си губиш времето. Не го и пестиш, защото това време, което си спестила, не ти трябва за нищо. Не го затваряш в буркани. Между другото, затваряш буркани. Не за прехрана и не за наяждане. За кеф. Защото имаш опит, сърце и желание да направиш нещо вкусно за себе си. Патладжанът е патладжан, чесънчето е чесънче, зехтинът е зехтин, не олио. Сладкото ти е с кафява захар. Гледаш си нивото на кръвната захар.Не живееш за никой друг освен за себе си и за него. Връзката ви е спокойна и хармонична. Чувате се, за да се чуете как сте. А не за да питате как са децата. Децата са добре. Чувате се достатъчно. Не можеш да им дадеш повече, от това, което си им дала. И не трябва. Купуваш си все по-малко неща и изхвърляш все по-малко неща. От години не си ползвала киндъл-а. Даже не знаеш къде е. Май го взе Рада – дъщеря ти. Ти четеш хартиени книги. Мъжа ти направи библиотека от масив. Жестока ! Искахте да купите, ама като видяхте какви библиотеки продават, си казахте – “Не, мерси”.

Станали са като четки за зъби – консуматив. Започнахте да си подвързвате книгите, да купувате книги и да си говорите за книги. Много те беше страх, че няма за какво да си говорите и че животът от един момент ще бъде брутално скучен и безвкусен – като застояло блато. Ходиш на спорт. Чувстваш се по-подвижна и по-добре. Гребеш, ходиш на катерене, танци. Пътуванията ви са по-дълги, по-разточителни и по-бавни. Мислите за пътя на Камино. Направили сте Ком-Емине.

В работата отдавна не си си тръгвала веднага след края на работния ден. Тръгваш си много след края на работния ден. Абе, не обръщаш внимание кога си тръгваш. Понякога по-рано, понякога по-късно. Имаш име и авторитет, срещу които никой не ти задава тъпи въпроси. Щом стоиш някъде, значи ти харесва. Ако не ти харесваше, нямаше да стоиш. Това го научи скоро…Не си писала молба за работа от сто години. Канят те за работа.Разбра какво означава да даваш пример. И свикна с идеята, че ти даваш пример. За всичко. Как си си възпитала децата, как се обличаш, как гледаш на всички неща около теб. Малките неща и големите неща.

Караш отлично. Можеш да правиш всичко сама, но не правиш всичко сама. Оставяш се. Не се караш, не се ядосваш, не натякваш. И да има и да няма причина. Знаеш, че това създава щети. Нямаш време да поправяш щети. По-щастлива си от всякога. Имаш време. Не си губиш времето. Спокойна си.

Ок си, да знаеш.

ГУБИШ СИЛИТЕ СИ

ГУБИШ СИЛИТЕ СИ:




Когато казваш "да",

а си искал да кажеш "не";

Когато се усмихваш,

а си имал нужда да плачеш;

Когато не си почиваш и

си повтаряш потърпи още малко;

Когато се обиждаш, вместо да

поискаш това, от което се нуждаеш;

Когато поемаш отговорност за неща ,

които не са твоя отговорност;

Когато някой не ти интересен, но

ти продължаваш да общуваш с него;

Когато искаш да промениш другите хора;

Когато се убеждаваш в нещо,

в което не вярваш;

Когато работата ти е

безинтересна и скучна;

Когато живееш в страх или вина;

Когато чакаш обстоятелства, които да променят живота ти към по-добро;

Когато непрекъснато обвиняваш и критикуваш себе си;

Когато не цениш успехите си;

Когато не отчиташ своите лимити;

Когато пренебрегваш чувствата

и потребностите си. 

Когато се отказваш от нещата,

в които вярваш;

Когато се чувстваш зависим от нещо

или от някой;

Когато трупаш гняв и обида;

Когато не приемаш промените;

Когато губиш връзката с природата.




Джеймс Бюджентал

НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО ДРУГИЯT НЕ СЪЩЕСТВУВА

"Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос''

- Джак Керуак

НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО ДРУГИЯT НЕ СЪЩЕСТВУВА

Изключително важно е да Осъзнаем, че в дълбочината на Подсъзнанието ВСИЧКО И ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО НЕРАЗРИВНО ЦЯЛО, един голям организъм, наречен Вселена или просто Бог.

САМО във физическата дуална реалност съществува "другия", за да може това Единно Цяло да опознае себе си, чрез своите огледала.

 
Затова често казваме, че другия не съществува и каквото да говорим или правим се отнася единствено, и само за нас самите.

 
От тук следва, че ние винаги привличаме в живота ни Правилните за нас хора, в съответствие с нашето състояние на любов или липса на такава към нас самите.
Другите казват или правят определени неща спрямо нас, само и единствено в синхрон и отговор на нашето вибрационно състояние.

Защо той/тя ми изневерява?
Изневярата на някой към нас си я сътворяваме ние самите, колкото и неприятно да изглежда това от позицията на егото. Изневярата към нас се случва на базата на личната ни обезценка, която излъчваме. Всичко това се случва, за да ни покаже, че изневеряваме на самите себе си в определени аспекти от живота ни. Чрез изневярата на другия ние имаме шанса да се научим да бъдем преди всичко верни на себе си и да си дадем сметка, че другия не изпитва любов към нас, защото ние не изпитваме такава към себе си.

 
За какво ме лъже?
Никой не ни лъже, просто ние се лъжем, чрез другия и нашето отношение го кара да ни казва само това, което ние искаме да чуем, а не това което е всъщност.

 
Защо ме изостави?
Другият не ни изоставя, просто ни носи послание, че никой не е наша собственост и че не трябва да се вкопчваме, в който и каквото и да било. След като получим съобщението, всеки продължава по пътя си.

 
Защо привличам токсични хора?
Защото отказвам да видя вътрешната си токсичност и да приема своята "тъмна страна", която проектирам в другите, с цел да се видя и трансформирам.

 
Защо ми крещи?
За да се осмеля да изразявам себе си свободно и да не заглушавам, това което искам да кажа.

 
Защо ме малтретира?
За да се науча да се отнасям добре към себе си и да се ценя повече. Когато направите това, "другият" ще спре да ви малтретира.

 
Нашата вибрация, това което излъчваме е това, което привлича определени хора в живота ни, в правилното време и място. Те са нашето огледало, в което да се огледаме, за да опознаем по-добре самите себе си и се Трансформираме в по-добра наша версия.

Това е, което имаме нужда да изживеем, за да се отучим от нашите грешни възприятия и действия, да създадем една нова концепция по пътя на нашата Съзнателна Еволюция.

 
НЕ ПРИЕМАЙТЕ НИЩО ЛИЧНО.

 
НИКОЙ НЕ ПРАВИ НИЩО УМИШЛЕНО СРЕЩУ ВАС.

 
ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА Е ВЪВ ВАША УСЛУГА И ЗА ВАШЕ ДОБРО, С ЦЕЛ ДА МОЖЕ ДА СЕ СЪБУДИТЕ И ПОВИШИТЕ НИВОТО СИ НА СЪЗНАНИЕ.

 
Ако това бъде осъзнато масово от хората, света, в който живеем, ще бъде съвсем различен за Всички.
Ето това наричаме поемане на лична отговорност."

Живей

Слънцето няма цяла вечност да те радва

Живей един път, но както трябва
Слънцето няма цяла вечност да те радва
Граби със шепи, обичай всеки
Краят не тежи, ако дните ти са леки. 

За утре не мисли побързай да живееш
Днес от люлката до гроба следвай своя интерес
Процесът биологичен по принцип апатичен
Накрая винаги те чака дупка за адрес
Усмихвай се дори на сън
И без това трагедия е всичко ставащо навън
Калявай се от мислите на злите хора
И без това да мразят те не чувстват умора
И не във спора истина се ражда
Най-хубаво е всеки сам да си угажда
Щастие дали ти носи въпрос “Добре ли си?”
Никой не познава друг така както себе си.

Живей един път, но както трябва
Слънцето няма цяла вечност да те радва
Граби със шепи, обичай всеки
Краят не тежи, ако дните ти са леки. 

И нека бъде светлина, и нека бъде звук
И нека бъда себе си, а не някой друг
Тихо да не чувам всичко било е до тук
Напротив, ще си действам както мога, дори напук
Знай сам ли си никога няма да намериш рай
Така че мечтай до безкрай, дай
Всичко от себе си, за да си най
И нека трудния живот човек да те напрай
Девиза ми е мисълта създава, мисълта крепи
Мисълта гори кат’ лава в ледени води

Спри, въздух поеми, погледни,

Ако всичко покрай теб се движи,
Значи движиш се и ти.

A MAN WHO TAKES HIS TIME

Have you ever met a man who takes his time? A man so in tune with your energy, your mood, your expression that he knows what you need without an explanation?

A man who doesn't push you away when you're upset or frustrated. A man who knows how to stand with firmness and calm in his masculine while your feminine works it out.

He's taken time to get to know your mind and your body. He sees you, he listens to the little things, even when you don't know he's listening.

He learned how to connect with your mind and he's learned how to touch your body. He's able to slow things down and read your body's response to his touch. He doesn't rush, he's not pleasing you for his own release. It's for you with no expectation, no pressure, no manipulation, no games.

You can let go because he's created a space of absolute respect and trust. He knows when to kiss you softly, when to hold you gently or when to consume your mind and body with masculine power and intensity.

Only a man who takes his time gives a woman time to experience every level of response, layer by layer, deeper and deeper until her mind, body and soul all explode together.

Only a man who takes his time can give her a release of what lays caged beneath her surface. And only a man who takes his time will ever glimpse the heights of ecstasy a woman is capable of, her secret remains hidden to all others.

Author: Jennifer Funk @whatevolvedwomenwant
Artist: Laura Bifano

Любя се, Любя, Любим

Любими, люби ме,

Люби ме със сълзите ми 

и с болката, която нося.

Люби ме, в цялост и в безкрайност.

Докато заспя в обятията ти.

Но спри, ако спреш да любиш душата ми.

Тялото без нея е студено.

*мил, драг, обичан, свиден, възлюбен, желан, търсен, искан, обичлив, симпатичен, предпочитан, симпатия, севда, любимец, избраник, многообичан, възлюблен, ненагледен, скъп

Същност на дивата жена

 "Когато се измъква от блатото на наивитета си, жената повлича
със себе си нещо непознато. В този случай вече помъдрялата невеста
призовава на помощ вътрешна мъжка енергия. В психологията на Юнг
този елемент се нарича анимус — отчасти смъртен, отчасти
инстинктивен, отчасти културен елемент на женското психе, който се
появява в приказките и сънищата като неин син, съпруг, непознат и/
или любим, понякога опасен в зависимост от моментното й психично
състояние. Този психичен образ е особено важен, защото е надарен с
качества, от които жените традиционно са отучени. Едно от по-
разпространените е агресивността.
Когато е здрава, като символа на братята в „Синята брада“, тази
мъжка природа обича обитаваната от нея жена. Това е интрапсихична
енергия, която й помага да постигне всичко. Това е онзи, който
притежава психична сила, докато жената може да има други
способности. Тази природа ще й помага в борбата за осъзнаване. За
много жени този контрасексуален аспект свързва вътрешния и
външния свят.
Колкото е по-силен и цялостен анимусът (мислете за него като
за мост), толкова по-лесно и фино жената проявява своите
съзидателни идеи във външния свят. Жената с недоразвит анимус има
много идеи, но не е способна да им даде конкретна изява. Тя никога не
стига до организационния етап.
Братята представляват силата и действието. С тяхната поява се
случват няколко неща. Първо, неутрализирана е огромната власт на
хищника над женското психе. Второ, на мястото на неосъзнатата
девойка идва жената с широко отворени за света очи. И трето, от двете
й страни застават могъщи воини, които са готови да се отзоват на
всеки неин повик."

Бягащата с вълци, Клариса Пинкола Естес

Somebody that I used to know

Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
Told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company
But that was love, and it's an ache I still remember
You can get addicted to a certain kind of sadness
Like resignation to the end, always the end
So when we found that we could not make sense
Well, you said that we would still be friends
But I'll admit that I was glad it was over
But you didn't have to cut me off
Make out like it never happened and that we were nothing
And I don't even need your love
But you treat me like a stranger, and that feels so rough
No, you didn't have to stoop so low
Have your friends collect your records and then change your number
I guess that I don't need that, though
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know
Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done
And I don't wanna live that way
Reading into every word you say
You said that you could let it go
And I wouldn't catch you hung up on somebody that you used to know
But you didn't have to cut me off
Make out like it never happened and that we were nothing (aah-ooh)
And I don't even need your love (ooh)
But you treat me like a stranger, and that feels so rough (aah)
No, you didn't have to stoop so low (ooh)
Have your friends collect your records and then change your number (aah)
I guess that I don't need that, though
Now you're just somebody that I used to know
Somebody (I used to know)
Somebody (now you're just somebody that I used to know)
Somebody (I used to know)
Somebody (now you're just somebody that I used to know)
I used to know
That I used to know
I used to know
Somebody

Peace & Love 2023