Някой ден

   Изморих се да се отстоявам. Изморих се да се боря да бъда себе си. Да се доказвам. Защо? Може би някой ден ще порасна и ще приема света такъв, какъвто е. Но все още не искам.

   Някой ден... Ще ме приемеш ли такава, каквато съм? Ще има ли свят без условности?

   Уморена съм. Уморена съм да живея. И да бъда себе си.

   Някой ден ще се пусна по течението. Ти къде ще си? Ще ме чакаш ли на брега?

   Не отговаряй. Знам какво ще кажеш. Знам. Изморих се да знам. Искам да чувствам.
   Изморих се да се боря за правото, да бъда себе си.
   Някой ден ще порасна.

Самоубиец

Лежа и виждам призрак в моя сън,
видение среднощно - там, навън.

То е безлично, с хиляди лица,
в живота - явен: таен полицай.

-- То - пита то, - защо лежиш прострен? -
А аз лежа студен и вцепенен.

-- Тук беше тя, по-светла от звезда -
желаната тъй страстно Свобода!

Но после тя изчезна...там, натам,
и легнах аз сразен, прострен и сам.

-- А тая кръв по слепите очи?
-- А тая кръв ли? - шъпна аз -

Мълчи!...

Това е белег, що остави тя.

Напътствие в смъртта и вечността...

Най-светъл от живота талисман,

зарад бореца с доблестта венчан.

Николай Хрелков