Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!

петък, 13 юли 2012 г.

Пирински рожден ден

Пирине, Пирине...

Не те познавах, знаех, че те има, че си някъде там, но не те бях срещала.

Да обичаш, да се радваш на всички и всичко, да си изпълнен със светлина... Вече дори не помня дали някога съм го усещала. Опитвах се сама, молех за помощ, с малки крачки се доближавах до желаното състояние. Не вярвах! Дори не подозирах, че е възможно аз, лошата, почернената, злата...егоиста, не подозирах, че ще успея да се почуствам чиста. Не, не девица, в никакъв случай. Просто човек, светъл, обичаш, наслаждаващ се на живота, прегръщащ, усмихнат, светъл човек.

Случи се :))))))))
Дори изрекох думи табу за мен: "Всички ме обичат, защото аз обичам всички."

Започна се, когато отново се върнах в планината, когато усетих вятъра, когато помълчах със свободата. После си взех още една доза от нея и вече ставаше по-лесно. Отворих се за света и се оказа, че той ме е приел. Върнах се. И продължих. Срещнах ви. Отново. Запознах се. С новото си аз, което беше онази забравена от мен частичка, тъй важна за да оцелея.

Със ситни крачки се движих. Явно в правилната посока. Ето, че се върнах. Тук съм. ЕХООО, ИМА МЕ!

Вървейки към върха, бях преизпълнена със сили. На всяко спиране с невероятна гледка се "отварях", вдишвах светлината, усещах свободата, намирах се. Най-накрая. Знаех си, че се изгубих в планината. Не помня какво виждах, нито какво говорех. Но помня чувството. Неповторимо. Силно. Лично мое.

Вече имах сили да говоря, не само да бръщолевя глупости. Вече можех да се отпусна, да съм себе си. Без значение добра или не. Та и аз съм човек. Можех да се отпусна. И го направих.
А сега...в главата ми се преплитат само "обичам ви", "липсвате ми", "обичам ви" и усмивки, безброй усмивки, и светлина, онази силната светлина, запълваща, даваща отговори.

Приятели, БЛАГОДАРЯ ВИ, че ви има, че ви е имало и че ще бъдете до мен и занапред!


петък, 6 юли 2012 г.

Защо пилето пресича пътя?



Основен въпрос: Защо пилето пресича пътя?

Отговори:

Учителката от детската градина:- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:- За свое добро.

Аристотел:- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:- Забравих.

Хипократ:- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II:-Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:-Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:-Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:- За да умре в дъжда.

Снупи:- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:- Май пропуснах нещо.