Не те познавах, знаех, че те има, че си някъде там, но не те бях срещала.
Да обичаш, да се радваш на всички и всичко, да си изпълнен със светлина... Вече дори не помня дали някога съм го усещала. Опитвах се сама, молех за помощ, с малки крачки се доближавах до желаното състояние. Не вярвах! Дори не подозирах, че е възможно аз, лошата, почернената, злата...егоиста, не подозирах, че ще успея да се почуствам чиста. Не, не девица, в никакъв случай. Просто човек, светъл, обичаш, наслаждаващ се на живота, прегръщащ, усмихнат, светъл човек.
Случи се :))))))))
Дори изрекох думи табу за мен: "Всички ме обичат, защото аз обичам всички."
Започна се, когато отново се върнах в планината, когато усетих вятъра, когато помълчах със свободата. После си взех още една доза от нея и вече ставаше по-лесно. Отворих се за света и се оказа, че той ме е приел. Върнах се. И продължих. Срещнах ви. Отново. Запознах се. С новото си аз, което беше онази забравена от мен частичка, тъй важна за да оцелея.
Със ситни крачки се движих. Явно в правилната посока. Ето, че се върнах. Тук съм. ЕХООО, ИМА МЕ!
Вървейки към върха, бях преизпълнена със сили. На всяко спиране с невероятна гледка се "отварях", вдишвах светлината, усещах свободата, намирах се. Най-накрая. Знаех си, че се изгубих в планината. Не помня какво виждах, нито какво говорех. Но помня чувството. Неповторимо. Силно. Лично мое.
Вече имах сили да говоря, не само да бръщолевя глупости. Вече можех да се отпусна, да съм себе си. Без значение добра или не. Та и аз съм човек. Можех да се отпусна. И го направих.
А сега...в главата ми се преплитат само "обичам ви", "липсвате ми", "обичам ви" и усмивки, безброй усмивки, и светлина, онази силната светлина, запълваща, даваща отговори.
Приятели, БЛАГОДАРЯ ВИ, че ви има, че ви е имало и че ще бъдете до мен и занапред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар