Делфиново е село в югоизточните Родопи с постоянно население, вариращо между 120 и 150 души, но през лятото и по време на традиционните събори броят на хора, временно пребиваващи в селото значително се увеличава. Голяма част от по-младите жители са се заселили тук през последните 10 години, а предишната вълна е била явно в средата на 90-те. Но някои от най-възрастните жители, които в известен смисъл играят ролята на старейшини, са се заселили в Делфиново още в края на 70те. Няма съмнение, че в селото живеят само хора, които споделят набор от културни и морални ценности, обуславящи местните обичаи и приемливите вариации в поведението. Макар че гости, ученици, хора, търсещи лечение, и дори случайни туристи са винаги добре дошли, нови кандидати за постоянно жителство биват приети само след процедура на обучение и ритуална инициация, сходна на тази при встъпване в религиозни ордени или политическо сдружение. Така че селото е пример за интенционална общност от типа на Ауровил, Даманхур, Финдхорн, Итака.
За разлика от други такива селища обаче, изглежда Делфиново не е продукт на социално инженерство, а е съществувало от край време на същото място и в същата ценностна рамка (макар и формализирана в последните 2-3 десетилетия). Когато група интелектуалци, изселени от столицата поради идеологически причини, пристигат в Делфиново пред 70те, те вече са знаели за селото, което според тях е било основано от анархисти след нтифашисткото въстание през 1923 и където са били приети като братя и съратници. В селото обаче се пазят фрагменти от писани хроники и апокрифи, които твърдят, че корените му са във Второто българско царство, когато тук е съществувала богомилска колония, и че е било малък, но жизнен център на книжници и лечители през вековете на Османското владичество чак до края на 19ти век. А в записан разговор с Кирил Философ (прякор на един от старейшините) научих, че непрекъснатостта на живота и моралните принципи на Делфиново се считат за висша добродетел, така че извеждането на една древна, и вероятно митологична история, чак до мистериите на тракийския Орфей е насърчавано по време куклените представления и ритуалите на инициация.
Равенство и справедливост – тази двойка ценности в канона на Делфиново се изразява най-вече в липсата на йерархични институции в селото, но също и в дълбоко вкорененото виждане, че хората – мъже, жени, деца, възрастни – са по рождение равни и имат еднакви права и задължения, които обаче се канализират в нуждите и целите на цялата общност, а не непременно на отделния индивид. В селото всички решения се взимат с консенсус на сбирки в училището, но само след като дадения въпрос е бил дълго обсъждан в неформални разговори и всички имат усещането, че правилното решение така или иначе е намерено вече. Концепции като свобода на личния избор рядко играят роля във взимането на решение. Решението бива взето като по-скоро продукт на почти перфектна координация и имплицитни компромиси, отколкото вследствие на сблъсък на различни идеи или някаква форма на представителна демокрация. Без да имат нужда от строго дефинирани правила и йерархични отношения, хората на Делфиново са по-скоро като оркестър, който знае как да импровизира без необходимостта от диригент, само на базата на непрестанно вслушване и сигнализиране между различните изпълнители.
Взаимопомощ и сътрудничество – друго още по-необичайно следствие от стремежа за равнопоставеност е почти пълната липса на разделение и специализация на труда. Когато се строи нова къща, участват най-различни хора, а не само тези които се смятат за строители. По същия начин работа в градините и на полето е на практика дело на всички жители. В пекарната има въртене по списък кои точно ще пекат хляб в даден ден. Същото се отнася за приготвяне на вина, кашкавал, туршии, организиране на многобройните празници, творчески изяви, събори, чистене на улиците, дори учене на децата. Това не е означава, че няма хора, които са уважавани като най-добри в дадена област и често играят централна координационна роля. Например, в селото има един човек Любо Инженера, който е истински експерт по въпросите за производството на електричество чрез водна турбина, монтирана на местната рекичка. Обаче той държи да ограмотява всеки по тези въпроси и да включва, колкото се може повече млади хора в неговите начинания за използване на слънчевата енергия за отопление и други технически проекти. Същото се отнася и за другите уважавани по-възрастни жители на селото, които непрестанно се стремят да разширяват кръга на дейните съучастници в любимата им сфера на занимания. Ако отново си послужа с метафората за оркестъра, макар че има добри солисти на всеки инструмент, музикантите често си разменят инструментите и ролите и се насърчават един друг в усвояването на нови умения, сякаш най-важното е не да се изсвири най-точно една мелодия, а всеки да се забавлява и да обръща свиренето от работа в игра.
Липсата на строго разделение на труда и социалните и икономически роли води до размиването на границите между работа и игра. Дейности, които традиционно се схващат като работа – производство и приготвяне на храна, чистене, поправки, строене, въобще поддръжка на селото – не отнемат повече от 4-5 часа средно на ден на човек. През останалото време хората общуват, играят, планират и осъществяват празници и забави. За външен наблюдател изглежда, че тези хора не живеят и работят тук от години и десетилетия в традиционни и закостенели трудови отношения, а са по-скоро голяма група приятели, излезли заедно на пикник, където всеки се стреми да даде най-доброто от себе си в импровизирани и игрови отношения с взаимозаменяеми роли и всеобщо добро настроение, взаимопомощ и съпричастност.
Земята, къщите и всички по-значителни сгради и съоръжения са обществена собственост на цялото село. Това означава, че ако някой реши да напусне селото, няма опасност да продаде къщата или градината си на външни хора или институции. С каквото е дошъл даден нов заселник (което в повечето случаи е почти нищо), само с това може да напусне. Каквото е създадено в селото, принадлежи на селото.
И тук стигаме до най-съществената характеристика на Делфиново, която го прави уникално и в същото време по неявен начин просмуква социалната тъкан със своеобразен утопизъм – това е липсата на пари. Вътре в селото не се употребяват пари. Тъй като населението е сравнително малко, всички работят заедно за общото добруване и като цяло не страдат от сериозен недостиг на ресурси, пазарни отношения в самото село на практика не съществуват и поради това няма нужда от парична размяна. Това разбира се не означава, че селото не участва в пазарни и парични отношения с външния свят. От разговори с Кирил Философ и други старейшини разбрах, че парите просто се смятат за нечисти и е непристойно да се опитваш да ги ползваш между твоите братя и сестри в селото. „Когато майка ти слага вечерята на масата, иска ли от тебе пари? Когато баща ти ти дава нови обувки, иска ли от тебе пари? Когато брат ти те учи как да ловиш риба, иска ли от тебе пари?” Друго нещо, което ми бива обяснено е метафората за ципата – Делфиново е като мехур, разделен от външния свят от ципата на принадлежността. Тези, които са вътре са привилегировани да живеят в споделена комуналност, докато спрямо външния свят извън ципата, Делфиново е село като всяко друго.
Делфиново изнася продукти и ги продава на външни пазари – вино, плодове, колофон и дори книги. Но най-големият приток на външни парични средства идва от школи за гости и туристи, които искат да изучат опита на Делфиново като интенционално, екологично и устойчиво в развитието си село. Паричните постъпления от външния свят обаче са също собственост на цялото село и ползването им се решава от общ селски съвет. Както Кирил ми обясни, в Делфиново никога не са имали за самоцел да живеят напълно изолирано и независимо от външния свят. Основните нужди на селото са действително задоволени с вътрешни средства, но и доста неща все пак се вкарват отвън – дрехи, обувки, лекарства и прочее. „Макар че ако се стигне до пълен разпад на външните пазари, ние знаем със сигурност, че можем да оцелеем и само със собствени сили,” допълва Кирил гордо. „Просто сме прагматични – искаме да сме свободни и независими от прищевките и катаклизмите на световните икономически и политически процеси, но не и да хвърляме прекалени усилия само за да докажем, че сме херметично затворен космически кораб. По-скоро сме като умна амеба, която пропуска през обвивката си само това, което си струва."
Няма коментари:
Публикуване на коментар