Животът, който проговаря с „Да!”,
а после три живота го отрича.
Но всеки ден се будя със сърце
и то се влюбва глупаво и гласно,
в живота, който заявява „Не”,
а после...три живота е съгласен.
И уж е тайна стръмният пейзаж.
И уж съвсем сама си го катеря –
живота, който иска да е страж,
но няма как да ми остане верен.
Разбирам го, преди да сподели
душата си, /остатъка от нея./
Животът с побелелите коси
не вярва на каляски и на феи.
И аз във всяка приказка греша,
но пак се вкопчвам /сигурно съм жива?!/
в Живота – опашатата лъжа.
Опашката е смърт. Но е красива!
Камелия Кондова
