Защото те обичам, си отивам.
Защото те обичам, те оставям.
От спомените се опивам,
но с бъдещето изтрезнявам.
Унинието на цвят е бяло –
убийствено безцветно бъдно.
Отвътре времето е спряло,
отвън – помръдва мудно-мудно
като ръцете на умиращ,
пълзящи по чаршафа,
като очите несъзиращи,
като зловеща епитафия.
Като в деня след погребение –
осиротяла се събуждам.
Остава само без съмнение,
че предстои да бъдем чужди.
Че няма нищо по-нормално
да тръгна, ако не обичам.
И по-абсурдно, но сакрално –
да си отида, щом обичам!
Мадлен Алгафари
Няма коментари:
Публикуване на коментар