Лакатник - Пършевица - Враца --> 22-23.04.2012 г.
Предстоеше ми не особено приятен изпит на 20-ти и вероятността да бъда една от многото навзели го, ме подтикнаха да си подготвя план за бягство. Щях да имам нужда от малко разпускане.
Това беше поводът през седмицата да се поразтърся за място, където мога да стигна бързо, но и да има маркирани пътеки с не много кратки преходи.
Разбира се Врачански балкан откъм Искърското дефиле е много подходящ за бързи преходи на скоро неходили туристи :) Пък и е ей-тук, на една крачка.
Във влака всичко беше нормално: вагоните бяха фул-на-макс, с Витан седяхме в коридора, кондукторката ни занимаваше, защото на касата не ми бяха издали билет за него, а и издаденият беше за следващия влак...
Както и да е, стигнахме Лакатник доволно бързо и вече можех спокойно да извадя фотоапарата :)
Въпреки че си бях описала подробно избрания маршрут, предпочетох да си го имам и на картинка.
Вървейки по позната пътека до Алпийска поляна , усещах нетърпението да стигна по-бързо горе и да започна моето малко приключение. Забелязвах неща, които до момента са били просто част от пейзажа, незаслужаващи моето внимание. И така , едно от първите неща, които ми направиха голямо впечатление, беше паметникът на септемврийците. Поредният безформен соц монумент, който обаче вдъхва един особен привкус от миналото.
Този път успях да го "видя".
С всяка крачка ми ставаше все по-драго да дишам и да гледам. Предвкусвах моята малка награда-изненада, която си бях организирала.
Обожавам да гледам от високо, обожавам да наблюдавам формите и цветовете на небето. Невероятно беше да усещам всеки нюанс на природата... Почувствах се жива!
Вече можех да си позволя да си гледам в краката, да забелязвам малките неща, които винаги са били най-важни за мен.
Достави ми огромно удоволствие да погледна назад, за да видя къде бях преди по-малко от час. Да проследя маршрута си от самото начало...
Моят планински водач!
Освен, че беше добър модел за снимки, той изпълняваше без забележки и задълженията си като мой спътник и другар :)
Вече нямах гледка към "всичко", но имах много зелено...и вятър...и спокойствие.
Имах простор и свобода.
Един път...
Стигнахме село Миланово...от тук започва преходът :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар