Стани огледало

Той взе ме в своите обятия...

Бях мъртъв, но към живота се завърнах.
Бях плач,
ала в усмивка се превърнах.
Любовта дойде
и потопи ме в слава вечна.
Ето как се случи:

Той ми каза:
"Мястото ти не е в тази къща.
Не си достатъчно безумен."
Отидох си и се завърнах
бясно луд и вързан с вериги.
Той ми каза:
"Ти не си пиян. Изчезвай!
Не си от нашето тесто."
Отидох и безобразно се напих,
живота си изпълних с музика и танц.
Той ми каза: 
"Не си погубил себе си докрай,
в радостта не си потънал безвъзвратно."
На мига пред него мъртъв паднах
напълно отделил се
от това което бях.
Той ми каза:
"Ти си учен, разумен човек,
изпълнен си с размисъл и мнения."
Превърнах се в неук глупак
и напуснах компанията своя.
Той ми каза: 
"Ти си свещ,
светлина за заобикалящите хора."
Отказах се от всички.
В дим се претворих
и разсеях се в ефира.
Той каза: 
"Ти си шейх, глава,
водач на чело що стои."
Аз казах Му:
"Не съм ни шейх ни водач.
Аз съм твой смирен послушник."
Той ми каза: 
"Ти имаш ръце и криле.
От мене нужда нямаш."
Аз казах :
"За твоите крила копнея!"
и своите веднага отстраних."
Неговата Слава тогава проговори
и ми каза :
"Недей отказва се сега.
Почти пристигна.
Пътят и страданието забрави.
С любов и милост идвам Аз при теб."
Тогава той ми каза : 
" О,моя древна любов,
не напускай вече обятията мои!"
Аз казах:"Да."
И там останах ...

Руми