СканАрхия

"Не, не ми харесва този свят
и изобщо не съм съгласен" -
Каза ми веднъж Райчо ядосан
И отпи от бутилката с гроздова.
 - Кажи ми защо така се нервираш?
Глътни още веднъж и веднага ще ти мине.
- Няма да ми мине - крещи той,
пръска слюнка - лайнян е светът,
а свърши и тази бутилка.

Какво ли питам се аз учуден
Прави Райчо така ядосан?
Малки хора в малка държава.
В огромна Вселена така величава.

Сканархия - засега сме само двамина:
В България
 - 2000-та година.

 -Не, не, не ме гледай така!
Приятелю, и ти си виновен -
Сочи ми Райчо с пръст сякаш съм враг
И надигна пак бутилката с гроздова.
 -Не се нервирай бе, Райчо Георгиев,
света няма да оправиш,
пий, ако ще пиеш.
-Нищо и никой няма да оправям,
не ми го натяквай!
Живея, защото родил съм се,
Няма друг начин.
Не съм доволен от подредбата
На този свят
И не мисля да се подчинявам -
Войнствено изпъчи гърди Райчо
И довърши бутилката с гроздова.
 - Кажи ми, дон Кихоте,
С какво точно се бориш?
Има ли смисъл
Или само си спориш?
 - Има смисъл, не знам какъв е,
но ще го открия.
В гърдите ми все още
Сърце юнашко бие.