ИСКРА В КАМИНАТА

 Илюзия е земното ни обкръжение.
Безумно като в див, кошмарен сън.
И само личното въображение
те прави шут, герой или досаден пън.

 Жени, приятелство, пиянски вечери -
пореден миг на тъжно представление.
Душите лутат се обречени -
в игра без изход, смисъл и спасение...

Това ще проумееш може би
в самотна нощ, с вятър под олуците.
Ще търсиш в себе си следи,
а в своите следи ще търсиш внуците.

Ще трепкаш - мъничка искра,
затворена в камината на суетата.
А чудо, вярвай, е дори това -
че гост си бил, че бил си на Земята...