Залива те страхът като помия
Потъваш в него, като че ли живи пясъци
Залива те, изтръпваш, като че ракия,
а от теб се чуваха предсмъртни писъци
Довери ми, че изпитваш адски страх
Довери ми и физическата болка
Довери ми и за миг се спрях-
дали ще мога да те видя пак
Залял те е страхът до гърло,
и нали сме двете неразделни,
и мен заля ме той до гърло-
дали ще си останем неразделни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар