и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен- за първи ли път?-
ги пращам по дявола нека вървят.
Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен!
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари- лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?
Съдбата ми- кранта, се спъва наред.
Към зло, към добро ли, да карам напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна с усмивка: "Добре си дошла".
Робърт Бърнс
Няма коментари:
Публикуване на коментар