Когато си намериш плюшена играчка, е хубаво. Имаш си приятелче, все едно съдбата ти го е подарила. Ставате неразделни. И е някак естествено да го обичаш и да сте винаги заедно. Но в живота думи като "винаги" и "всичко" нямат място. Както няма бяло и черно, добро и зло. Животът не приема крайности и вечности.Та така, един ден ти изгубваш своя плюшен приятел и се чувстваш сам-самичък толкова, колкото никога преди не си се усещал. Като че ли е по-добре да няма никога радост, за да се пропусне болката след нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар