рЕволюция о1

Бясна съм! Сърдита съм! Болно ми е! 
   Не мога да повярвам от каква апатия съм заобиколена. Не мога да повярвам колко много хора, българи, познати и дори приятели изобщо не разсъждават. 
    Ехоооо, хора, всичко, което се случва, се случва тук и сега. Няма ние и вие, няма наш и ваш. Протестите в България не са протести, защото някой е тъп и не може да получава 1000 лв заплата, защото някой си няма работа и е решил да се разходи до парламента или защото му хлопа дъската и иска да си гушне някое дърво... 
   Протестиращите не са/не сме лумпени, наркомани, пияници и т.н., каквито ги/ни показват по новините. Телевизиите не са наши, те са политически, платени...те излъчват това, което някой иска да излъчват. 
   Осъзнайте се! 
   Не сте ли чели или поне чували за 1984 на Джордж Оруел (може да питате чичко Гугъл за малко инфо)?!
   Защо живеете като щрауси? 
   И аз не обичам да мисля. И аз не искам да се цапам с лайна. Но искам да живея в България, искам приятелите ми също да живеят тук, искам да имам деца и да не мисля, че ще е по-добре да се изнеса от страната. 
   Ядосана съм ви! 
   На всички вас, които си мислите това, което някой друг иска да мислите. 

   Всеки има право на мнение и не се опитвам да наложа своето, но преди да се изкажете неподготвени, отделете малко време, за да разберете. 

Disturbed Another Way To Die