Мисли, размисли и страсти за мен, за другите и за света, изказани лично и безлично, в минало, сегашно или бъдеще...
Добре дошли, но, моля, затворете вратата!

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Разходка до Канарите

Здравей, как си, приятелко? Как, добре ли я караш?

Може ли да се опише с думи щастието да имаш най-добър приятел. Да го обичаш толкова много, че времето, разстоянието, чувствата да нямат значение?


Аз имам. Получих неповторим подарък за рождения си ден - бях с нея, бях на път, бях на неповторимо място. Бях. И съдбата ни направи най-добрия подарък. Както си седяхме изморени, щастливи и замечтани в един ресторант, чакайки си паелята, за която говорехме цял ден, певицата запя на български.
Няма да скрия, че на мига се появиха сълзи в очите ми. Имахем най-прекрасния ден, с уникалните преживявания, с красивите места, с лудия стоп (без който щяхме да се чувстваме незадоволени :P)
Всяко пътешествие има своето начало. Нашето започна със самолетен полет. Дълъг, но много приятен. С много бира, смях, старо приятелство, млада двойка, весела компания и нови запознанства.
Кацнахме късния следобед, но островитяните имат настроение денонощно. Още първият ни досег с хората там беше интересен и много приятен. Опитваха се да ни учат на испански...грааанде плато :)


След като се установихме, направихме нашата малка нощна разходка.

А на сутринта пихме кафенце с чудна гледка, много слънце и надежди са незабравими приключения.

Оригинална идея за коледна украса :)))


Поле от изстинала лава.







Пътища, пътища...
Вулканът Теиде.Успяхме да видим върха, макар и отдалеч.






Няма коментари:

Публикуване на коментар