"Има хора, които ме имат за близък,
а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях.
Има хора, които пък бягат от мен,но няма да ги гоня.
Да си досаден е срамно.
Бягам.
Има хора, които обичам, а те се променят
и стават хора, които не бих обикнал.
Обаче аз ги обичам.
Има хора, на които мога да простя.
Не веднага, но пък бих им простил какво ли не.
Има хора, до които и да търся не намирам път.
Хора, които оставям за друг път.
Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.
Има и такива ,които просто обичам.
Има други, които ме озадачават.
Другите- обичам повече от себе си.
И са най-близките ми хора.
Има хора, чието огромно значение откривам,
когато вече ги няма.
Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни.
Не зная защо. Виждам ги как си отиват,
без да сме разменили телефони дори,
губя дирите им, но нямам усещането,
че са напуснали завинаги.
Нещо ни предстои.
А аз оставам да разбера каква е нашата история.
Понякога чакам завинаги.
Има хора, с които историята ни вече се е случила.
И други, с които предстои.
Научих, че не е задължително
една история да може да бъде разказана.
По-добрите истории, впрочем, са неописуеми.
Сигурно е същото с хората.
Има хора, които бих искал да срещна.
Да целуна.
Да позная.
Да отделя и сложа в рамка."


Публикувано от блогър - Солунска 16