Върхът

Върхът към който се изкачвам от толкова години вече... 
Върхът – високият и стръмен...Върхът непостижим...Върхът. 

 Защо така ме съблазнява...Не помня от кога... От някога. 
И аз все още се катеря...Но никога не ще го стигна. 

 В това затворено пространство животът ми почти изтече
 в импулс от Някога към Никога. От Минало към Невъзможност... 

 Под мен останаха скалите, потънали в мъгла...И ето! 
Най-после слънце... Но на залез...И ниско долу....Ниско долу.

 И ето го върхът...Нима?.. Нима съм го достигнал вече? 
Наистина над мен – небе! Небе...Небе... И нищо друго. 

 О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре...

Недялко Йорданов